Kрушението на кораба “Вера Су”, който е натоварен с 3000 тона азотен тор, заплашва Черно море с екологична катастрофа, смятат биолози.
Смърт на цялата екосистема в периметър от 5-7 километра в района на Яйлата и възстановяване в продължение на 30, а може и до 50 години. Отива се към този лош сценарий заради лошото време, високите вълни и огромния риск в морето да се освободят 3300 тона карбамид. Това прогнозира доц. Любомир Кендеров от Биологическия факултет на Софийския университет пред "24 часа". Освобождавайки във водата 3300 тона карбамид, азотният тор много бързо ще се превърне в амоняк.
“Амонякът е много силна отрова за водните организми и блокира дихателните пътища на рибите. Всички риби в района загиват веднага. Азотната форма ще действа убиващо върху всички организми, тъй като в голяма концентрация не е възможен животът наоколо”, обясни доц. Кендеров. Той оприличи катастрофата на горски пожар - цялата екосистема загива в района на този сериозен разлив. След горския пожар обаче през следващата пролет излизат нови растения. “Тук възстановяването на екосистемите ще е много по-трудно, тъй като черноморските екосистеми са много деликатни и уязвими. Много години са били подлагани на подобни въздействия. Районът на Яйлата е една от чистите зони на Черно море. Видовете животни и растения, които обитават района, са много чувствителни дори на малки замърсяване”, обясни хидробиологът.
Освен локалното пагубно въздействие или елиминирането на организмите карбамидът ще действа и в по-широк мащаб. Той ще се разреди в резултат на теченията и ще действа за това, за което е направен, т.е. ще натори морето. “Късметът в това нещастие е, че мястото не е затворен залив. Неговото разпространение от теченията ще е бързо. Въпреки това се очаква планктонните водорасли да се развият бързо”, обясни ученият. Замърсяването можело да се сравни със замърсяването от голям град заради липса на пречиствателна станция, както е било в миналото.
Всичко това било добре познато на Черно море, когато големите градове са замърсявали и са се случвали такива растежи на планктона. Случвало се е по време на най-замърсените години, когато никой не е обръщал внимание на природата - през 80-те и 90-те години на миналия век. Бургаският залив е бил блокиран от цъфтеж, който е ликвидирал всички организми - от водораслите, растенията, рибите, включително делфините. Според специалистите тези отрови може да са пагубни и за човека. В Черно море не, но в тропиците при затворени заливи се случва. Наричат отровните цъфтежи червен прилив. Смъртните случаи са заради топлата вода, затворен залив, нитрати и фосфати под някаква форма. Отровните вещества преминават през кожата. На пръв поглед няма замърсител, но самото водорасло излъчва своите отрови.
Най-вероятният сценарий според доц. Кендеров е трагедия за резервата. А за по-голям мащаб Черно море ще поеме замърсяването, без видимо да се случи нещо особено, защото през есента температурата на водата е ниска и не предполага активен цъфтеж. Има бури и течения, които ще разпространят замърсителя. За мащабите на цялото море 3300 тона са нищо. За мащабите на резерват е трагедия, защото екосистемата с години се е опитвала да се възстанови.
По-апокалиптично настроените биолози смятат, че теченията ще разнесат тази тор на север и ще достигнат до т.нар. Змийски остров - парче скала на устието на река Дунав, за който спорят Румъния, Украйна и Русия. Но и освен това се смята, че в морето около Змийския остров има най-много риба. Доказателство за което са стадата делфини, които ходят там, за да ловуват. Евентуалният цъфтеж на водораслите, който би настъпил през пролетта от толкова количество азотен тор, ще замътни водата много, което ще намали слънчевото греене вътре в нея. Това от своя страна ще спре фотосинтезата в морската вода и съответно ще изчезне кислородът, а оттам ще изчезнат всички живи същества в морската вода, главно риби, но и делфини.
“Няма смисъл да се дават вече пари за броене на делфини, няма да има какво да се брои”, шегуват се хидробиолози. Ефектът ще е наистина катастрофален върху фауната по ред причини. Освен замъгляването на водата, което ще спре фотосинтезата, ще последва т. нар. токсична тапа, която ще се образува от измирането на голямо количество от тези свръхпроизведени водорасли, които имат естествен жизнен цикъл. Простичко казано, морето ще се напълни с гниещ планктон. Пролетният цъфтеж на водораслите у нас е следствие от органичната маса, която се влива от реките и каналите. Образно казано, освен с естествена тор, сега наторихме морето си и с изкуствена.
Въпросите, които възникват в спасителните действия, са много. Например, защо корабът не бе изтеглен веднага след крушението навътре в открито море с влекачи, а се предприе силно рисково претоварване във водата до скалист бряг? С такива влекачи България разполага, а може да поиска помощ от Румъния, Украйна или Турция. И какво забави спасителната операция? Твърдението, че ако държавата се бе намесила на чужд съд, това се възприема като пиратство, не е много обосновано, когато става дума за екологична катастрофа. Смущаваща е и липсата на съдействие от страна на екипажа, което породи слуховете за контрабанда, която пренасяли заедно с карбамида. И макар това да са градски легенди, фактът, че екипажът не иска да напусне заседналия кораб въпреки риска за живота им, е въпрос, който се нуждае от изясняване.
Апелативната прокуратура във Варна взе на специален надзор досъдебното производство на Окръжна прокуратура - Добрич, образувано във връзка с инцидента с товарен кораб, заседнал край бреговете на Камен бряг, поради фактическата и правна сложност на случая и обществена му значимост. Предстои в близките часове екипажът да бъде разпитан, коментира говорителят на Апелативна прокуратура - Варна, Ивана Милева. Не е ясно обаче кога ще стане това и къде. По информация на изданието вероятно разпитите ще се извършват в Окръжна прокуратура - Добрич, след като екипажът бъде свален от борда. Целта на определения надзорен прокурор ще бъде да следи за срочното и качественото изпълнение на действията по разследването - установяване на причините и обстоятелствата, довели до инцидента, изясняване на въпроса със замърсяването на морската вода и нанасянето на щети за природата и дали действията на оправомощените държавни органи са били адекватни, или е налице бездействие от страна на едно или повече длъжностни лица, което може да доведе до екологична катастрофа. Действията по разследването продължават и в момента. Очакват се резултатите от назначените експертизи, като при нужда ще бъдат назначавани и допълнителни такива.
Междувременно стана ясно, че екоминистерството стартира нов извънреден мониторинг на водата, за да се установи дали има ново замърсяване. Планът за мониторинга е разработен съвместно с експерти от Института по океанология към БАН. Пунктовете са избрани според отстоянието от кораба, посоката на преобладаващото течение и прогнозираната метеорологична обстановка през следващите 10 дни. Първото пробовземане беше вчера с кораб на Гранична полиция. Ще се измерват показателите pH, соленост, разтворен кислород, наситеност с кислород, амониев азот, нитритен азот и нитратен азот. В понеделник сутринта екип от водолази направи и нов подводен оглед на корпуса на кораба.
На 2 октомври пък кораб на фирмата Kаmеr Marine, която е и собственик на заседналия “Вера Су”, е нанесъл материални щети и на пристанище Варна. Турският кораб е минал с висока скорост през варненския канал към Черно море - с около 13 възела, а по данни на трафик контрола - с около 15 възела. Това е близо 3 пъти повече от стандартната скорост за преминаване през пристанищната зона. Поне от пет години не съм виждал такова арогантно поведение на море, казва директорът на варненската транзитна зона Юлиян Гендов. Инцидентът става в събота около 17 часа. Вследствие на приливната вълна има нанесени много материални щети - част от покритието по кея е унищожено, изтръгнати са метални стълби. В момента изчисляваме щетите и ще повдигнем вероятно иск срещу застрахователя на фирмата. По думите на Гендов това е системна практика на турските кораби, регулярен проблем, сезирали са съответните органи, но все още реакция от трафик контрола няма.
Преди време разрешената скорост за движение в залива беше шест възела, но преди години формулировката беше променена и сега е “незастрашаваща скорост”, коментира още Гендов. Според него обаче въпросният съд е преминал през залива поне с два пъти по-висока от допустимата скорост. Не видях името на кораба, но видях името на корабособственика, каза още Гендов. По думите му, само турските кораби демонстрират подобно незачитане на правилата и опасно поведение на море. “Те са в наши териториални води, би трябвало да се подчиняват на разпоредбите на морската ни администрация, да изпълняват наши заповеди”, казва Гендов.
