Проблемът със замърсяването и тоновете умряла риба във Варненското езеро е като заразата COVID-19 – неизвестните са повече от известните.
Например трябва да е ясно с точност до секундата кога е аварирала канализационната тръба във Варненското езеро, която изглежда е причината, защото на помпената станция има автоматизирана система. И когато се е скъсала тръбата, в същия миг там трябва да се е отразил рязък спад на налягането. Но официалните източници дават противоречива информация за това.
От община Варна в прессъобщение пишат, че замърсяването е започнало през август 2019 година.
"Информацията за възникнал дефект на транспортиращ водопровод е подадена в Община Варна от "Водоснабдяване и канализация Варна" ООД през август м.г. След получаване на сигнала е извършена проверка и подводен оглед от експерти. Успоредно с това Община Варна е изискала подробна информация за обекта от Министерството на околната среда и водите - като възложител на обществената поръчка, реализирал строителството и разплащането на проекта", пише в съобщението на общинските власти.
Шефът на ВиК във Варна инж. Валентин Вълканов заявява пред "Дневник", че аварията е била забелязана през октомври миналата година. По думите му, тя станала видима едва когато в участък от езерото започнали да се събират ята гларуси заради внезапното струпване на голямо количество риба.
От МОСВ пък сочат, че аварията била установена, когато се разбрало, че фекалните води от помпената инсталация в кв. "Аспарухово" изобщо не стигат до пречиствателната станция за отпадни води.
Всъщност обаче до авария на тази тръба изобщо не е трябвало да се стига, ако работата е била свършена както трябва. Това е видно от проекта, по което е работила гръцката фирма "Сфелинос С.А.| с възложител МОСВ.
И тъй като поръчката за "Трансформация на Пречиствателната станция за отпадъчни води (ПСОВ) – кв. "Аспарухово" в помпена станция и конструиране на транспортиращ тръбопровод под дъното на Варненското езеро към “Интегриран проект за водния цикъл на гр. Варна" е инженерингова, проектът е бил ангажимент на гръцкото дружество.
Ето какво точно пише в него: "Вкопаването на тръбите с минимално покритие 3 метра ще бъде извършено по методът PAN JET – специализирана машина, която се движи по темето на тръбата и с помощта на енергията на хидравлични струйници вкопава тръбата в дъното на езерото".
Има и други съобщения, които са смущаващи. Например това от вчера на варненския кмет Иван Портних. Пред медиите той казва, че започват ремонт на транспортиращия водопровод, който е аварирал в езерото, като той ще на стойност 1,3 млн. лева.
Противоречието е, че ремонтът започва в същия ден, в който уточнява, че е изпратено писмо до фирмата-изпълнител SFELINOS S.A. за предприемане на спешни мерки по отстраняване на дефекта, възникнал в рамките на гаранционния срок, който, съгласно условията на договора с МОСВ, е до 06.12.2019 г.
"В писмото е посочено изрично, че при непредприемане на действия за ремонт на тръбопровода, Община Варна ще изиска по съдебен ред покриването на разходите за отстраняване на дефекта", допълва кметът.
От изявлението му става ясно, че още нямат отговор от гръцката фирма, но работата започва "днес", а в публичните регистри – АОП, ЦАИС и Профила на купувача на община Варна няма информация за избран изпълнител, независимо по кой член от ЗОП.
И още нещо. От общината уточняват, че тръбата, замърсяваща водите на Варненското езеро, ще бъде вкопана под дъното. В такъв случай е интересно как ще се направи връзката с останалата част от тръбопровода, който върви по дъното, а не под него.
Известно е, че липсва цял сегмент от него с дължина 30-40 метра. И като се настави с нов, във формата на буквата "П" (обърната обратно) ли ще се направи свръзката!?
Справка в Агенцията за обществени поръчки сочи, че през 2013 г. МОСВ е възложило една поръчка за отстраняване на дефекти, установени в периода на съобщаване на дефекти за обекта "Трансформиране на ПСОВ Аспарухово в помпена станция с механично пречистване и транспортиращ тръбопровод по дъното на Варненското езеро".
Макар че изрично е посочено "в периода за установяване на дефекти", изпълнителят не е гръцката фирма, а варненската "Нектон 2" ООД.
"Въпреки че е в гаранционен срок, е обявена открита обществена поръчка, тъй като основният изпълнител отказва да изпълни своите гаранционни ангажименти. Те не са знаели как да го направят, защото се изисква ниво на компетентност", каза управителят на "Нектон 2" инж. Пенко Стоянов.
Снимка: инж. Пенко Стоянов
Фирмата му е отстранила проектантски и конструктивни грешки по помпената станция с механично стъпало за пречистване.
"Това бяха сериозни конструктивни проблеми, които водеха до сериозни технологични последици, а естествено по средата е ВИК - Варна, които не могат да експлоатират съоръжението в нормален режим. Те имаха жалби и искаха да не се приеме обектът, но той беше приет и предаден за експлоатация. И започнаха проблемите. В един момент МОСВ се принуди да обяви поръчка за отстраняването им. Проблемът беше на входа на механичното стъпало на помпената станция, няма нищо общо с езерото. По проект тръбата в езерото трябваше да бъде на три метра закопана под дъното и фарватера. Обектът беше на инженеринг и проектът беше разработен от самите гърци. Защо не е вкопана тръбата, както е проектът им, е сериозен въпрос", коментира Стоянов.
Според него не трябва да се бърка замърсяването с фитопланктона, който е продукт на ефекта от замърсяването.
"Едното и другото са различни неща. От Космоса се виждало замърсяването. Това не е вярно. От Космоса се вижда вторичният ефект от надвишените норми на биогенни елементи във водата, водещ до цъфтеж на водорасли. Тези проблеми Варна си ги преживява от 80-те години насам, когато имаше същите проблеми със замърсяването на девненските комплекси и естествено водата, влизайки в морето, беше кафява. Сега това, което се вижда, е цъфтежът на водораслите. Умрялата риба е вследствие на липсата на кислород. От Института по океанология са го обяснили в поредица публикации", добави той.
И тъй като е наясно с начина на функциониране на системата, инж. Стоянов обяснява, че за прекъсването на тръбопровода за фекални води, който минава по дъното на езерото, вместо под него, се е разбрало мигновено.
"Това нещо е станало ясно на секундата, тъй като в помпената станция има автоматизирана система, която отразява промяната в мига, в който падне налягането в напора на тръбата. Това нещо се записва. Операторът го вижда на екрана в момента и той го е отразил. Промяната в режима на помпените агрегати се вижда. Данните са записани в сървъра. Операторът знае този факт", категоричен е инж. Пенко Стоянов.
Според него, е нелогично сега да се отстранява повреда за 1,3 млн. лева, след като трасето е 3 км. Смята, че ремонтът трябва да се направи така, както е било по задание в тръжната процедура – да се направи три метра заровена тръбата под дъното на езерото и фарватера.
И още по-неясно е как този ремонт се съотнася към проекта за удълбочаване на фарватера през Варненското и Белославското езеро. Неговата стойност е 350 млн. лева, а целта му е да постигне удълбочаване до 13 метра.
Тук пък интересно е, че проектът е възложен от Държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура" на държавната фирма "Транспортно строителство и възстановяване" ЕАД не с обществена поръчка, както е по закон (макар и с възможност за пряко договаряне), а със споразумение от октомври 2019 година. Публична информация за текста на самото споразумение не се открива нито в сайта на ДП "Пристанищна инфраструктура", нито на транспортното ведомство.
В сайта на Министерския съвет има публикувано решение от 4.05.2020 г. за извършването на хидротехнически работи във връзка с удълбочаването на Канал 1 и Канал 2, Пристанище Варна, с моторен кораб.
"Дейностите ще се извършват от "Транспортно строителство и възстановяване" ЕАД в изпълнение на сключено споразумение през 2019 г. с Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура". Разрешението е за срок от 710 дни от датата на постановяване на решението", се уточнява в правителствено прессъобщение.
"Пристанище Варна ще бъде отворено за най-тежките кораби чрез удълбочаване на Варненския и Белославския залив, който проект е на обща стойност 350 милиона. Това е инфраструктура за държавата, за да могат да влизат стоки и товари", обясни пред bTV министърът на транспорта Росен Желязков през ноември миналата година.
