Вековна мъдрост! Дълбоки и много ценни арабски пословици! За щастието, истината, смелостта и истинското разбиране за живота!
„Наистина умен е не този, който различава доброто от злото. А този, който от всички злини може да избере най-малката”
Истинският ум, наистина дълбокият и далновиден човек е в състояние просто да сравни няколко злини и да вземе по-малко разрушителното решение. Може би решение, което ще помири и сближи хората или което ще помогне да се сбогуваме с това зло.
“Истински велик човек е този, който е независим от хората“
Хората са емоционални и се влияят от чувствата си. Хората стават затворници на своите надежди и очаквания. Това е една от най-високите стъпки – да зависиш по-малко от хората и следователно от собствените си страсти. Много е трудно да го постигнете. И много хора съзнателно избират пътя на зависимостта от хората, виждайки много наслада в това. Невъзможно е да се преструвате. Само на етапа на реална трансформация човек може да стане различен.
„Можете да изсипете от съда, само това което се намира в него.“
Ето защо щастливите са още по-щастливи. Добротата привлича още доброта, топлината – още топлина. Ако нямате късмет, когато всичко наоколо е негативно е време просто да погледнете собствения си съд и евентуално да го напълните с нещо друго.
“Ако живеете в срамежливост, нито ще намерите, нито ще загубите”
Изисква се смелост, за да бъдете успешни. Смелостта да се заявите пред света.
Смелостта да изисквате от този живот всичко, което вие самите смятате, че заслужавате. Да не губите и да не намирате нищо е блато на застой и комфорт. Това е опасно спокойствие, което води до незабележимо увяхване.
„На глупака се прощават сто грешки, а на умния – нито една“
Глупакът може да говори от незнание, от невежество. А умният умишлено обижда. Прощава му се, защото е глупак.
Но с умните е съвсем различно. Взискателни са към другите и към самия живот и не бива да се отпускат.
“Не отваряйте вратата, която не можете да затворите”
Не палете огън, който не можете да угасите по-късно. Не вършете никакви събития или не казвайте думи, които след това могат да ви унищожат.
Преди да кажете или направите нещо, важно е да оцените последиците от постъпките си. И бъдете наясно с ограниченията на вашите ресурси.
“Живото куче е по-добро от мъртвия лъв”
Правете каквото можете с това, което имате. Живейте за деня. Разчитайте на реалистични факти и възможности.
Ако това е нещо значимо и велико, но все още невъзможно – защо да се отдавате на илюзии.
„Кривият ствол няма да даде права сянка“
И трепетликата няма да роди портокали. Ако нещата не вървят, ако всички реагират отрицателно, тогава може би си струва да търсите недостатъци в себе си?
„Опитният е по-добър от мъдрия“
Нищо не може да замени реалния опит. Разбира се, има хора, които могат да правят интересни изводи, да анализират и да се ориентират между категориите добро и зло.
Но, ако имате нужда от човек за конкретна задача, тогава е по-добре да поканите някой, който не само знае, но и някой, който всъщност го е правил вече.
„Двойна грешка – отричане на грешките“
Много хора допускат грешки. Те правят грешки при различни условия и за различни неща.
Колкото по-активен е човек, толкова повече грешки допуска. Това е неизбежно.
Но точно този, който не признава грешките, който ги отрича, не се учи от тях и не се променя към по-добро.
Не е страшно да сгрешите. Страшно е заради собствения ви безсмислен инат да живеете с тази грешка и да отстоявате това решение.
Тези арабски пословици ни дават невероятна ценност и мъдрост.
