Истината е, че тези неща са точно толкова “основни”, колкото и това да знаем, че Шекспир е драматург. Но понякога се случва невежеството по отношение на такива природни въпроси да се носи като бадж на софистициране. А истината е, че макар и светът да би бил доста по-тъжно място без Шекспир, ние пак щяхме да съществуваме. По ирония, нещата за които знаем най-малко, често са най-основополагащи за живота и смъртта.
Не можем да виним обаче хората за незнанието им. Това е колективната вина на една образователна система, която е измислена за свят, който отдавна е история. Начинът, по който учим буквално ни лъже за мястото ни в този свят. В съвременната икономическа наука например, човекът е в средата на процесите. А естествените природни процеси са маргинализирани или направо пренебрегнати.
В свят, в който все по-често ни се налага да работим заедно, нас ни учат как да постигаме индивидуален успех и да се съревноваваме с другите. Правителствата ни обясняват, че целта на образованието е да изпреварим другите, да сме по-напред от другите нации. Успехът на университетите частично се мери от стартовите възнаграждения на завършилите студенти. Но никой, никога не може да спечели състезанието между човеците. И в крайна сметка, това което днес определяме като личен икономически успех често е равносилно на превръщането на планетата ни в руина.
Но днес, все повече хора се обръщат срещу този начин на учене, а и на живеене. Проучване от миналия месец показва, че шест от десет човека във Великобритания настояват след края на пандемията от коронавирус, правителството да приоритизира здравето и общото благоденствие пред икономическия растеж. Новина, която е повод за радост.
Може би е време образованието ни да се върне към посоката, която ни гарантира знание за базовите предизвикателства пред нас като хора. Това не означава да забравим за Шекспир или другите чудеса в сферата на изкуството и културата. Това означава обаче да преосмислим приоритетите ни. В тази връзка ви споделяме и един експеримент, който колумнистът за Гардиън - Джордж Манибот провежда във връзка с екологичното образование:
“Не мога да твърдя, че беше лесно или че успях във всичко. Но както милиони родители са открили, има причина учителската професия да изисква години на подготовка и натрупване на знания, преди те да са достатъчно добри за целта. Да убедиш едно дете веднъж да те възприеме като родител и веднъж като учител е особено предизвикателно. Но в работата ми с едно осемгодишно и едно деветгодишно (най-малката ми дъщеря и нейна приятелка) показа, че това не е невъзможно.
Не говоря за преподаването на екологията като отделен предмет, а за нещо много по-фундаментално: да поставя екологията и начина, по който функционира Земята в основата на всичко, както е всъщност в живота. Затова направихме няколко експеримента, свързани с живия живот. Като за начало започнахме с измайсторяването на огромна картина, която се състоеше от 15 листа А4. Всеки лист представляваше рисунка на определен природен хабитат - от върхове на планини до дълбини на океани. Това беше основата, върху която поставяхме снимки на животни - целта беше децата да научат кои животни къде съществуват.
Следващата стъпка беше чрез тази огромна картина да проучим връзките между животните във всяка екосистема и между различните екосистеми. Така например екологията на дъждовните гори ни доведе до изучаването на фотосинтезата, която пък ни изпрати в органичната химия, атомите, молекулите, въглеродния цикъл, изкопаемите горива, енергията и мощността. Във водата пък проследихме хранителните вериги.
Работихме и в градината, където им показах как се формира почвата - процес, който е силно пренебрегнат в нашата образователна система, а от него зависи живота ни. А това е нещо толкова просто, което може да учите както у дома, така и в парка.
В момента правим модел, по който да демонстрираме водния цикъл, динамиката при реките, ерозията на почвата и други процеси. Децата сами са поели по това пътешествие и аз само ги напътствам. Но поради изключителната взаимосвързаност на процесите тук на Земята, децата винаги тръгват от едно място, но после минават през всички останали неща, които са научили. А най-хубавото е, че децата имат вроден интерес към живия свят, а историите му пък са фантастични.
Няма нищо радикално в нещата, които учим. Дори бих казал, че те са доста основополагащи. Но това ни дава възможност да преосмислим целия подход в образованието ни. А както в Шотландия предлагат - въвеждането на учене сред природата, като естествен начин да спазваме дистанция може да се окаже и страхотна възможност да променим целта на ученето.”
Може би наистина живеем във време, в което имаме възможност да рестартираме живота си и да се обърнем повече към Земята. Известният американски еколог и природозащитник Алдо Леополд казва: “едно от наказанията на екологичното образование е, че то ви обрича на самотен живот, пълен с разочарования. Защото голяма част от пораженията, които нанасяме на природата са невидими за нас.”
Това обаче не е нужно да бъде така, ако всички обърнем поглед към екологичното образование.
