В последните два месеца, в рубриката ни “Умно младо” се стараем да ви показваме за добрите практики в света на дигиталното образование както у нас, така и по света. Кризата, която вълната от Коронавирус предизвика доведе до неочаквано бързото въвеждане на повече онлайн форми на обучение и буквално революционализира образованието и в България, само за една нощ.
В тази статия обаче ще потърсим отговора на въпроса - възможно ли е образованието да бъде единствено и само дигитално?
Първо, нека започнем с безспорния факт - кризата промени механизмите на преподаване и учене. Встрани от личните загуби и от икономическия срив, дори и работните процеси се промениха. Паралелно с тях образователните институции се стараят да направят онлайн обучението колкото е възможно по-добро, като експериментират с разнообразни уеб и мобилни приложения. Истината обаче е, че има лекции, които няма как да бъдат прехвърлени едно към едно от реална във виртуална среда.
Така че, нека започнем с това какъв ще бъде дългосрочният ефект от всичко, което се случва.
Няма спор, че промените, които наблюдаваме сега ще бъдат дългосрочни. В огромна степен университетите и гимназиите ще търсят все по-подходящи дигитални решения. Доста от западните университети заложиха на създаването на специално видео съдържание, с което да преведат на достъпен дигитален език учебното съдържание, което доскоро беше достъпно само чрез катедрите.
При управление на процеси от дистанция, какъвто е този тип образование, особено важна е и комуникацията между студентите/учениците и институцията. Затова и редица учебни заведения инвестираха и в подобряване на софтуерите (или въвеждането на такива за пръв път) за управление на административните процеси. Благодарение на съвременните технологии, вече връзката е 24/7, което пък спомага и за намаляване на усещането на изолация в някои от студентите.
Вече все по-често са факт и онлайн партита, при които учениците организират нещо у дома и го стриймват виртуално чрез Инстаграм, Фейсбук или Тик Ток. Това помага за запазване на усещането за общност, което иначе имат студентите.
Друг любопитен процес или по-точно липсата на такъв е решението на голяма част от университетите да НЕ променят семестриалните си такси дори и при изцяло дистанционно обучение. Това е стратегия, която подлежи на доста критика. Най-малкото защото стойността на образованието е комплексен показател, който е и до голяма степен относителен.
Едно от противоречията, които се получават е в случаите, в които таксата на образователната институция включва не само преподаването, но и настаняване, социален пакет и други екстри, които доскоро можеха да се използват за завишаване на цените. Какво правим сега, когато тези екстри вече по обективни причини не са налични? Част от институциите обясняват решенията си с това, че ще инвестират парите в по-качествено образование. И проучванията показват, че това наистина е възможно и онлайн формата на обучение може значително да улесни достъпа до знание.
Но в същото време да мислим, че бъдещето на образованието е изцяло и само дигитално може би е грешка. Ние все пак си оставаме фундаментално социални животни и виртуалният свят винаги ще бъде допълнителна възможност, а не алтернатива. Той не може да замени нуждата ни да бъдем заедно и това е послание, което все повече се чете в реакциите на хората по света. Да, безспорно ще работим повече в дигитална среда и това ще е новото нормално.
Любопитно е, че според различни проучвания, работата от вкъщи носи друг тип стрес. Хора с малки деца, които при нормални обстоятелства ще са на детска градина или училище осъзнават, че им е почти невъзможно да се съсредоточат у дома така, както в офиса. Съответно е невъзможно и да бъдат толкова ефективни.
Нещо дребно, което също се оказва от съществена липса са малките десетминутни почивки, които си правим за приказка с колегите и кафе.
Но да се върнем на основната ни тема - образованието. Има различни проучвания за финансовата ефективност на онлайн формите на обучение, които университетите по света се опитват да наложат. Оказва се, че масово те не са не печалба, защото качественото пренасяне на учебния процес в дигитална среда е доста скъпо начинание. Harvard Business School от осем години се опитва да наложи онлайн програмата си, но въпреки това е на загуба.
Анекдотите за начина, по който голяма част от студентите се появяват в онлайн лекциите, облечени по пижами и пушещи цигара в леглото са си самата реалност и би било глупаво да я отречем.
Освен това има и курсове, които трудно можем да си представим как ще се преподават изцяло онлайн. Вземете например практическите занятия по моден дизайн. Там ключов елемент е материята, която се използва - как изглежда на живо, как се усеща. Как бихте могли изобщо да пренесете това в онлайн среда? Или пък курсове по фотография - не е възможно през дигитална среда да обучите някой как да си разпредели и монтира осветление за дадена сцена, без да може да огледате самата сцена от всички ъгли.
Какъв е изводът от това?
Изводът е, че ще трябва да се адаптираме към новата реалност. Но и в никакъв случай не бива да отписваме присъствената форма на обучение. От векове образователните системи функционират благодарение на живия контакт. Още от времето на Платон и Аристотел, образованието е колективно изживяване и най-добре функционира в обща среда.
Да, ще трябва да търсим възможно най-добрите дигитални решения и такива вече се предлагат в огромно разнообразие. Университетите все повече ще предлагат изцяло онлайн форми на обучение, с включване не само на виртуални класни стаи, но и на VR и AR приложения, които ще ви позволят почти да се пренесете в едно пространство с колегите ви или да работите по общи задачи по невъзможен до момента начин.
Но каквито и иновации да приложим, накрая ние пак ще бъдем заедно.
