В рубриката ни “Умно младо” ще ви запознаем с две дами, които от първа ръка ще ни разкажат за това каква е рецептата на успешната онлайн форма на обучение, към която преминаха българските училища с настъпването на коронавируса в страната.
Вероника Лозанова е родител на ученичка в четвърти клас в 140 Средно Училище “Иван Богоров”. Тя сподели с нас какви са били трудностите, с които са се сблъскали, но и какви са били плюсовете.
Срещаме се и с Мая Зафирова - директор на 140-то СУ и преподавател с дългогодишен опит, за да ни разкажа какво е да си от другата страна - тази, от която зависи как ще протече обучението онлайн. Тя извежда и рецептата за успех: адаптивност, диалог с родителите и разбира се - баланс между дигиталното и реалното.
Как посрещнахте новината, че децата ви няма да посещават физически училище, а остават у дома?
В. Лозанова: В началото беше доста стресиращо предвид създалата се ситуация в страната. За мен беше важно детето ми да навакса, научи и усвои целия материал, така че да е подготвено за Национално външно оценяване (НВО) и да няма затруднения, които да го притесняват в горния клас.
На снимката: Вероника Лозанова
Кое от онлайн обучението намирате за плюс и кое за минус?
В. Лозанова: Като плюс на онлайн обучението бе това, че децата имаха повече време за усвояване на учебния материал и подготовка на домашните. Минус беше липсата на визуален контакт с учителя и съучениците, нямаш по-цялостен поглед над нещата.
Ако се наложи да се използва такъв формат дългосрочно, като родител какво считате, че трябва да се промени?
В. Лозанова: Според мен трябва максимално да се оптимизира времето прекарано пред технологиите, а материалът да е по-систематизиран. Нужни са повече часове за упражнение и усвояване на наученото от децата.
До каква степен, преди да се разрази кризата с коронавируса и да се въведат ограничителни мерки, бяхте въвели дигитални форми на обучение в училището Ви и какви?
Мая Зафирова: До голяма степен, работехме с много образователни софтуери, но разбира се физическия контакт си беше основен. Имахме подготовката на колегите, което в последствие оказа голямо влияние върху работата ни. Реорганизирахме изцяло процеса в дигитален, „преписахме“ всичко от физическия в електронния му вариант. Издателствата на учебници и помагала, с които работим, реагираха мигновено. Чувствахме се напълно подготвени. Работим с електронен дневник и други електронни средства, приложения, помагала и платформи.
На снимката: Ученици от 140-то СУ
Как реорганизирахте работата на учителите, когато стана ясно, че се минава на онлайн форма на обучение? Какви инструменти използвахте, кое ви беше най-полезно? Кое беше най-голямото изпитание в процеса?
Мая Зафирова: Училището ни се вписа точно толкова бързо, колкото трябваше. Колегите имаха идеи как трябва да се случат нещата, които веднага реализираха. Дадох им свобода да изберат най-прилягащата им платформа, за да се чувстват комфортно в електронната среда. За мен няма значение кой с какъв инструмент ще работи, по-важен е крайният резултат. Най-впечатляващо за мен е, че по-притеснителни и плахи ученици проявиха смелост, взимаха активно участие и ни показаха на какво са способни. Това в присъствената форма би станало трудно и с много подтик от страна на учителите.
Друго постижение е, че учениците придобиха умения да са по-самостоятелни, уверени и смели в ученето и подготвянето на индивидуалните си задачи. Научиха се да намират сами нужната им информация от правилните източници, което в присъствената форма се предлагаше „наготово“ от учителя. Поставяха се крайни срокове за изпълнение и те ги спазваха без проблем. Създадохме хигиена за работа в онлайн среда.
Родителите винаги са били нашият двигател, връзката между учител-ученик. Ние поддържаме контакт с тях и взимаме общи решения, за каквото е необходимо. Всеки петък имаме среща с Училищното настоятелство и Обществения съвет, където обменяме идеи, споделяме тревоги и финализираме решения. И преди, и сега в електронна среда, те са нашият партньор в работата ни с учениците.
Ефикасността във формулата е диалог, качествен и съдържателен, двустранен и ползотворен.
На снимката: Ученици от 140-то СУ
С оглед на натрупания опит, до каква степен считате за уместно въвеждането на повече елементи от онлайн обучението в образователния процес?
Мая Зафирова: Учениците имат огромни познания за работа с електронни средства. Колкото повече онлайн елементи има, толкова по-добре е за развитието им. Образователният процес се реализира достатъчно ефективно и във физическа и в онлайн среда. Средата се адаптира към ученика, което още веднъж доказва необходимостта от повече елементи в онлайн обучението.
Смесеният начин на обучение също би бил подходящ. Надявам се, че ще се делегират права на директорите сами да решат как точно да разпределят седмичното разписание. Дали да има един почивен ден от седмицата или равномерно да се намали физическия, спрямо електронния начин на преподаване.
Каквито и решения да бъдат взети, ние сме готови да изпълним всичко в името на учениците ни и тяхното бъдещо развитие.
