В село Сенокос, община Симитли, намиращо се в подножието на връх Пирин, през зимата хапват само суджуци, сланина, картофи, туршия. Купуват само хляб, ако въобще колата успее да стигне до мястото.
Така благоевградските села са обявили своеобразен бойкот на хранителните стоки, чиито цени у нас са най-високи в сравнение с тези в съседните страни, пише БГНЕС.
Сенокос се намира край пътя, отбиващ се от Е-79 при село Полето, минава през Брежани-Мечкул-Сенокос-Стара Кресна, за да слезе отново на главния път в Кресненското дефиле. Този близо 30-километров път е обходен маршрут при бедствия, аварии и катастрофи в Кресненското дефиле. След миньорското село Брежани пътят става тесен, колкото за един автомобил. През зимата по него минава "хлебарката", която доставя насъщния на останалите да прекарат зимата в селата.
В централната махала на Сенокос в момента живеят 6 души, останалите старци са ги прибрали синовете и дъщерите им, за да прекарат зимата при тях, а напролет отново ще се върнат да живеят и гледат стока, и произведат продукти за децата си.
Семейството Стефан и Иванка Маркови вече 10-та година стопанисва селска къща за гости, или по градски "хотел". Да, но в тази студена зима турист или гост не са виждали. Обясняват си го с кризата, която е перманентна и едва ли някога ще й се види края. Стефан в края на всяка година прави суджук и кървавица от закланите прасета. В момента в кочината им грухтят 4 прасенца, които до 10-на месеца ще минат под ножа, за да оцелеят стопаните им и следващата зима.
В зимника има картофи, които се произвеждат в градината. Един екземпляр бил рекорд за Маркови, тежал килограм и сто грама. "Заминал" е за Англия, за да му се радват там. В каче Маркови са скътали сланина, дебела 3-4 пръста, съпругата Иванка "отговаря" за зелето. То също е в каца, но вече е на привършване. Маркови имат пещ за печене на агне, което се върти на чевермето посредством течаща вода. То е под голямата беседка, сътворена от криви дървета, по които висят гърнета, газени фенери и традиционните обувки от свинска кожа или "опинци". На тях им се радват чужденците, ако въобще дойде някой.
Надеждата на Маркови е в кметския наместник Христо Димитров, който е нещо повече от туристически гид. Сега Димитров им води репортери от Македонската национална телевизия, дошли да снимат местните домашно произведени храни и продукти.
Но репортерите снимат, вземат интервюта, пълнят багажника на автомобила с подарените сланина, картофи, суджуци и се прибират. А Маркови остават сами в къщата си за гости, в компанията на каракачанското куче Мечо и грухтящите прасенца.
Продължаваме към следващата махала на селото - Дякова. Тук е мандрата на 74-годишния Иван Чепилов и съпругата му Фиданка. Чепилов е баш-майсторът на сиренето. Казва, че ще се бори до последна капка мляко, което изкупува, за да прави сирене. Прави го от над половин век, още като бил ерген. Може да се каже, че бай Иван първо се е сгодил за сиренето, после за Фидана. Прави го и на ишлеме за стопаните, които му дават мляко. Така килограм сирене им излиза около 2.50 лева. А то се прави от април до септември, сезонът на млякото.
Мандрата вече е на семейство Чепилови, доскоро била към "Млечна промишленост". Продукцията на бай Иван бившето предприятие изнасяло чак в Австралия. Гърците се опитали преди няколко години да прикоткат Чепилов, за да им работи при тях, но той отказал. Иван слиза в "производственият цех" на мандрата и вади от тенекията сирене смес, произведено от овче и краве мляко. Доста е солено, на вкус разбира се, но пък е толкова сладко и няма нищо общо с това, продавано в магазинната мрежа.
На изпроводяк Чепилови ни дават сирене, след като са сложили от него на масата заедно с нарязан суджук, пържено свинско и пърженица от домати и чушки. Сбогуваме се и с тях, напускайки махалата със странни нови вили, тесни и високи с навес под покрива, които един англичанин нарекъл къщички за птици.
Текст и снимки: БГНЕС
