Шипка е онова място, което извиква в съзнанието на всеки българин спомени за славната битка на българските опълченци срещу турските орди. Шипка е място, на което е събрана толкова много история, че ако човек не е добре запознат, може много лесно да се обърка. Шипка е брънката в българската история, която троши веригите на робството и отваря кръга на свободата. Преди обаче да стигнем до тази част от славната българска история, трябва да се върнем още по-назад, във времето, когато земите под върха са били владение на траките.
Градчето е съществувало още от 11-6 век пр.н.е., когато българските земи са били населявани от траките. Историците смятат, че 6 - 2 век пр.н.е. е бил разцветът на тракийската култура и в района около градчето са намерени множество останки от този период. Когато през 1396 година България попада под османско владичество, селището Шипка е създадено с цел охрана на подбалканската линия и поддръжка на прохода. Намира се само на 14 километра от Казанлък, а най-интересното е, че е осеяно с могили, около него са правени много разкопки, а сливането на мистиката около траките и славните битки на българите, правят мястото повече от парче земя, на което искам да отида. Според нова, но все още непотвърдена теория, могилите, които се издигат в казанлъшкото поле, са част от звездата карта, с тях са обозначени съзвездията. А господата археолози не спират да откриват редки и изключително ценни находки.
Гробницата не е онова ужасно място, в което просто затварят едни кости и след 1000 години някой друг ги открива. За траките гробниците са ритуални домове, храмове, където почива душата на човек. Те са вярвали, че задгробният живот е много по-важен, отколкото наземният. Затова погребенията им били пищни, хората били погребвани не само с почести, но и с най-любимите си същества и вещи, които да им дадат комфорт след смъртта. Надгробните могили, от които днес постоянно изскача някое ново съкровище, са насипвани като знак за статуса на погребания в тях владетел или аристократ. Те се появяват в днешните български земи през бронзовата епоха и стават характерен белег на тракийската религия и култура. Могилният насип най-често е от пръст, но се срещат и слоеве от камъни. Някои могили са оградени с кръг от ниски каменни блокове (крепида), с цел да се предотврати свличането на земната маса.
Първата могила, в която влизам е Оструша. Мястото е доста … малко, изключително влажно, но въпреки това престоят там е повече от запомнящ се. Оструша е изградена в средата на 4 в. пр. Хр. и е функционирала като храм на тракийския бог на безсмъртието Себазий до 4 в. сл. Хр. Площта, която обхваща е 100 кв. метра и се състои от пет правоъгълни и едно кръгло помещение. Гробницата е изградена от 2 монолитни каменни блока, които тежат общо 60 тона. Първият блок е във формата на куб, в който се намира гробната камера, а от другия е изработена покривната конструкция. Не знам дали е правилно човек да влиза в гробна камера докато е жив, но държа да отбележа, че тя е била толкова добре украсена и изрисувана, че по-скоро наподобява храм. На тавана човек може да види прецизно издяланите орнаменти, портретите на хора и фигури на животни и цветя.
Първото нещо, което археолозите откриват, разкопавайки могилата е конски скелет. Великите тракийски войни, както и владетелите, са били погребвани заедно с конете си. Жертвоприношението се извършвало с цел, конят да пренесе душата на господаря си към отвъдното и там да му служи. В Оструша са намерени оръжия, сребърна кана, сребърни апликации за конска амуниция, фиала, монети на Филип II Македонски, керамични съдове и други предмети с висока художествена стойност. Времето, което човек може да прекара вътре, не е особено много, първо не е добре за камъните да са в контакт с много кислород и свеж въздух, а влажността на въздуха вътре не е много поносима.
Потегляме към следващата могила, която е покрила една от най-известните гробници, тази на Севт III - "Голямата Косматка". Археологът д-р Георги Китов открива една от най-величествените и богати тракийски гробници с изцяло запазен гроб на тракийски цар, погребан със своя кон. Могилата е открита на 21 септември 2004 година, а името й идва от многото дъбова растителност, която я покрива. Момичето, което ни посреща, говори с невероятно възхищение за гробницата. Тя споделя, че в рамките на две седмици са били направени три забележителни археологически открития при разкопките на гробницата, които в значителна степен променят някои от представите за тракийската история и култура.
На 21 септември 2004 година на специална площадка в южната периферия на могилата е било открито изключително произведение на старогръцкото изкуство – бронзова глава на брадат мъж с очи от слонова кост и полускъпоценни камъни. Главата е била отчупена от статуя, която е била ритуално укрепена с камъни и скрита под каменно срутване. То се оказва в края на пътя, който води към монументален храм. Фасадата на храма е отрита ден по-късно и предизвиква поредната изненада за археолозите – вместо след нея да е разположена камера на храм, в средата й започва опожарен и запълнен с камъни и пръст коридор, с дължина от цели 13 метра. След него археолозите откриват, че са разположени три помощения.
Първото помещение е правоъгълно с двускатен заоблен свод. В него е намерем скелет на кон, в анатомичен вид, който е бил принесен ритуално в жертва.
Второто помещение е кръгло с куполен покрив, който е висок 4.5 метра, а входовете и към двете камери са преградени с каменни зидове. На каменните блокове, които затварят пътя от първата към втората камера, от дясната страна е изобразена главата на Горгона Медуза. Според траките тя е изпращала войните в отвъдното, откъдето те са ставали безсмъртни. Според историците кръглата камера е мястото, където са се събирали жреците. Двукрила мраморна врата затваря входа на кръглата камера. Горните полета на крилата са украсени с изображения на бог Дионис, като в източното той е олицетворение на слънцето, а в западното – на земята и нощта.
Интересна е третата камера, защото вратата към нея води директно в огромен гранитен блок с тегло повече от 60 тона. Той е издълбан и в него е моделирано ритуално легло. Капакът на помещението е монолитен блок с триъгълно сечение, така че камерата наподобява саркофаг. В тази камера е извършено символично погребение с непознати от другаде по богатство дарове. Златното съкровище съдържа повече от 20 предмета, а общото им тегло надхвърля 700 грама. Сред тях се откроява изящна златна чаша с две елегантни дръжки, наричана още киликс. Тя е била намерена с дъното нагоре, но за посетителите е обърната специално с дъното надолу, за да се вдидят гравюрите по нея. Второто нещо, което прави страхотно впечатление е златен венец, украсен с дъбови листа и жълъди, които са правени на ръка и всяко листо и жълъдче са уникални по рода си. В съкровището са открити още пълен комплект украси за конска сбруя, с човешки и животински изображения, както и растителна украса. Изтъкана със златни нишки постеля е покривала пода и ритуалното ложе. В камерата са поставени наколенници и шлем от бронз, железни върхове на копия, златен начелник и много други предмети на въоръжението.
По време на разкопките са намерени много сребърни и бронзови съдове, две сребърни монети, три големи керамични амфори, които вероятно са били пълно с вино, и една сребърна мида, която е позлатена от вътрешната страна. Археолозите и историците спорят дълго време какво точно е било държано в нея, но според начина, по който е отваряна, се смята, че там е държан държавният пръстен-печат.
На 7 октомври 2004 година д-р Китов открива и чии е бил този храм. Това бил великият тракийски цар Севт III, който изградил столицата си Севтополис на няколко километра южно от могилата, където сега се намира язовир Копринка. Свет оставя два знака, чрез които е разпознат – по шията на фиала (чашата за пиене на вино и религиозни възлияния) и по дръжката на малката каничка са очертани с вдлъбнати точки надписи, в които пише, че съдовете са били собственост на Севт.
Сега вече официално мога да споделя, че "Голямата Косматка" се превръща в една от най-внушителните тракийски подмогилни храмове, за който се знае категорично, че е използван за погребението на велик тракийски владетел. Севт III принудил съседите си гърци, македонци и скити да се съобразяват с него и да го търсят като съюзник.
Ако обаче искате да видите истинското златно съкровище, ще трябва да се насочите към Регионален исторически музей – Казанлък, където се намират златният венец на владетеля, златен киликс (чаша за вино), наколенници и шлемът, апликациите за конска амуниция и др. Бронзовата глава се намира в Арехеологическия музей в София. За голямо съжаление на д-р Китов, той не намира нито кости, нито каквото и да било човешко ДНК в гробницата. Според легендите тялото на Севт е изгорено и прахът му е разпръснат сред могилите. Гробницата е част от Долината на тракийските царе, която включва още Казанлъшката гробница, както и гробниците и храмовете, открити в могилите Голяма Арсеналка, Шушманец, Хелвеция, Грифони, Светица и Оструша.
Автор и фотограф: Десислава Мирчева
