Няма цялостна държавна политика, с която да се рекламира и маркетира селският туризъм в България. Това заяви преди три дни председателят на Асоциацията на българските села (АБС) Борислав Борисов в интервю за Actualno.com.
Думите на г-н Борисов за сферата на туризма се потвърждават и с отношението към единствения по рода си артефакт на Балканския полуостров – Еленската базилика. На кратко – Еленският манастир „Св. Илия” е бил укрепен манастирски комплекс, състоящ се от храм, манастирски постройки и заобикалящи ги крепостни стени, фланкирани с четристенни кули в ъглите. Този културен паметник има много богата история – базиликата се появява още преди новата ера, по времето, когато траките владеят нашите земи. Тогава тя е била тракийско светилище. Светилището е преобразувано на базилика по времето на император Константин Велики, била е след това разрушена, възстановена като манастир през Средновековието, след това е окончателно изпепелена от Яхия паша, зет на султан Баязид II, като преди това е станала символ на отпора на Момчил Пирдопски срещу турското нашествие през XII век. Сега отново от нея са останали по-скоро руини. Не е пресилено да се каже, че Еленската базилика е живата история на нашите земи от дълбока древност.
Снимка: Станимира Манолова
Читател на Actualno.com сигнализира какво е състоянието на базиликата сега. Указания как да се стигне до базиликата в Интернет трудно се намират. На бензиностанцията на изхода на Пирдоп все пак се дават указания – устно: “Напред, напред, напред и като видите билборд вляво, ама без билд, завивате и напред, напред, напред и сте право там…“. Разбира се, както споделя и читателят ни, указанията съвсем не са достатъчни – защото пътят се разделя и човек лесно се обърква без указателни табели. Затова може и да се стигне до изследване на два пътя – ако си търпелив и упорит, ако имаш късмет някой местен фермер да помогне, намираш базиликата.
Снимка: Станимира Манолова
Ето какво се казва в читателския сигнал за Еленската базилика: „Слава Богу, че никой не е решил да я възстановява с итонг или да ѝ види сметката, за да издигне на нейно място нЕкой МОЛ. Тъкмо я обикаляме и разглеждаме, и дотичва овчарското куче, което пази пасящите наоколо крави, и почва здравата да лае, демек, чупката оттук… Браво на кучето - хем наглежда добитъка, хем охранява Еленската базилика.”
