Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

През Африка с Land Rover Defender (част 3)

04 януари 2013, 17:32 часа

След няколко дни почивка в резервата Нгоро Нгоро в Танзания българската експедицията „През Африка с автомобил“ продължи с пълна сила до крайната дестинация Иглен нос – най-южната точка на континента Африка. (подробности за експедицията на двамата българи може да видите на www.six-A.net)

Прекосявайки Танзания, Александър Костадинов и Росен Михайлов се срещат на пътя със слонове, зебри, антилопи, биволи, лъвове и маймуни, много маймуни. Научават и редица нови за тях нещта, като факта, че банановото дърво дава веднъж плодове и после умира, а новото се ражда от корените на старото.

Силният дъжд напомня на българите, че навлизат вече в Замбия, където е зимен сезон. Митничарите посрещат авантюристите, потривайки ръце, като набързо изкопчват от тях $50 за виза, $30 за пътна такса и 25 000 квачи за местната община (1$ = 5000 квачи). Александър и Росен остават най-изненадани от въглеродната такса, която също заплащат. Всеки автомобил в Замбия следва да заплати такса за замърсяване на въздуха с въглеродни емисии.

Замбия е една от най-рядко населените африкански държави, което в случая е огромно предимство за тях. При територия 7 пъти по-голяма от България населението е едва 12 милиона. Бензиностанции по пътя липсват, а цената на дизела е висока за региона - 7508 квачи. Високи са и цените в местните супермаркети при асортимент, близък до този в селски кооперативен магазин. Например бутилка минерална вода е 9000 квачи.

На 21 декември към 13:30 ч българите влизат в град Ливингстън, наречен на името на първия европеец, зърнал района и водопадите. Прекосявайки центъра на града, Росен Михайлов почувства неразположение и установява, че има лека температура. Веднага се диагностира сам, че комарите са го заразили с малария. Затова двамата бързат да посетят местните медицински центрове, които по-скоро наподобяват на ветеринарни кабинети от миналия век. Все пак помощта идва от жена лекар с корени от бившите съветски републики. Кръвният тест се оказва негативен, но все пак докторът предписва индийски хапчета, с които за ден-два авантюристът ще се почувства по-добре.

 

На следващия ден, очаквайки края на света, според маите, Александър Костадинов се любува на полет с хеликоптер над водопадите Mosi-oa-Tunya или Виктория, както ги е нарекъл Ливингстън преди 170 години. Световно наследство под защитата на ЮНЕСКО, водападът е считан за може би най- големия в света, без да е най-високият или най-широкият. Поради сезонността в дебита му, големината варира. Най-пълноводен е между февруари и май с пик през април, а с най-малък дебит – през есента.

На 23 декември Александър и Росен се прощавт със Замбия и започват своето приключение в Намибия. Местната валута е намибиски долар, като 8,65 от тях за равни на 1 американски доблар. Прекосяването на границата става сравнително бързо и безболезнено, като новата държава в маршрута им на пръв поглед изглежда по-прилична и по-подредена. „Като да влезеш от Факултето в квартал Люлин", споделят българите. Местното ограничение на скоростта е 120 км/ч, а пътищата - прави и пусти. Едва ли мнознина знаят, че Намибия е с площ 820 000 км2 и население от само 2 милиона – идеалната страна за обичащите уединение и самота.

На следващия ден авантюристите потеглят към Свакопмунд, където ще посрещнат Коледа. По пътя разбират, че на 18 км от града се намира лобното място на най-големия запазен метеорит на Земята – Хоба. 50-те тона желязо не са избегнали земната гравитация и преди 80 000 г в грандиозно спускане са се разбили в района на Каванго. С интерес българите научават, че град Свакопмунд е населен основно с немци. Всичко е чисто, подредено и поддържано в строг ред. „Една странна Европа ни пожела добре дошли в навечерието на Рождество Христово. Къщата за гости бе същата като градчето – безупречна чистота и поддръжка, светли тонове и много практичност.

Коледа двамата авантюристи прекарват на лодка в Атлантическия океан, където се докосват до дивия морски свят. Радват се на компанията на огромни пеликани, тюлени, делфини и много херинга. За жалост Рождество Христово се оказва и последният ден на съвместното партньорство между Александър и Росен. На следващия ден вторият потегля с обратен полет към България, притиснат от неотложни служебни ангажименти.

От 26 декември Александър Костадинов сам продължава експедицията. И както повелява съдбата в такива случаи, веднага губи обхват и остава сам сред пустошта със своя Defender. Навигацията му дава противоречиви и заобиколни пътища, а 300-те км макадам, нагънати пътища и пустиня искат своя дан. Същия ден се спуква предното стъкло на автомобила, а автофокуса на фотоапарата се разваля. След като стига до Сесрием – врата към парка, решава да нощува в колата. „За да видиш дюните на пустинята Намиб, трябва да си там по изгрев или залез. За да посрещнеш слънцето обаче трябва да спиш в рамките на парка. А места нямаше освен за къмпингуващи“, пише Александър на www.six-A.net. “В парка освен дюни се въдят влечуги, птици и антилопи. Поне това видях, докато карам към Сосувлей. След 60 км пътят за леки коли свърши. Следваха дълбоки пясъци до края на резервата. За тези с 4х4 и поизпуснати гуми пътят е открит. За бързащи като мен става и без изпуснати гуми. Defender-ът се справи блестящо с коварния пясък“, споделя още българинът.

След два дни мъки и глад на 28 декември авантюристът успява да се сбогува с черните прашни пътища, влизайки в Южна Африка. Вкусът на прах ще е дълго време в устата му – скърцащ и горчив. Но не това е най-големият му проблем този ден. Митническите власти дълго го разпитват и проверяват преди да го пуснат в страната. Сам и целият потънал в прах изглеждал подозрителен, но все пак му дават зелена светлина.

Какво е да посрещнеш Нова година сам в най-южната точка на континента Африка – Иглен нос ще ви разкажем по-късно. Очаквайте продължение...

Редактор: Пламен Георгиев

Пламен Георгиев
Пламен Георгиев Отговорен редактор
Новините днес