В санданското село Пирин, намиращо се под връх "Ореляк" от уста на уста се предава легендата за създаването му. Тя гласи, че на времето две майка са убили и осакатили дъщерите си, за да не ги вземе змеят за невести, разказва БГНЕС.
Змейовете се спускали от пиринския връх "Ореляк", грабвали невестите, завеждали ги в пещерите, където ги оплождали, за да родят от тях деца с крила. За змейовите легенди има и песен, тази за мома Стана, която била грабната от хорото, завлечена в пещерите под селото. Там тя родила от змея син, нарекли го Гинчо. Гинчовият род и до сега има потомци в селото.
Малкото селце, запазило се и съществуващо извън времето, най-вече заради недокоснатата и непроменена от десетки години своя автентична атмосфера. Село Пирин в едноименната планина се намира на около 3 километра вляво от пътя Катунци-Попови ливади /Папазчайр/ - Гоце Делчев. Долу край реката са разположени стари къщи, някои от тях полуразпаднали се, но почти всичките са във формата на кръст. Между наблъсканите една в друга къщи заради малкото място, има тесни улички, в някои от тях двама души едва се разминават. От къщите нагоре започват стръмните брегове на дерето. По тях са разположени плевни за сено.
Едни от първите заселници в село Пирин били майсторите, които идвали откъм село Парил, за да правят тук петелари /подкови/. Потомците на Петеларския род са се пръснали из цяла България. Една ранна зима обаче ги изненадала и те останали тук. Преди над пет столетия селото започнало да съществува край днешния параклис на Свети Дух. По - късно край реката се настанили ковачите, чуковете на самоковите им обработвали желязото, рудата докарвали от Гърция. Постепенно селото се преместило край двата бряга на реката. Тук си е и до днес, почти без нещо съществено да се е променило.
В селото живеят постоянно 100-на души, предимно жени и тук-там някой мъж. "Мъжете ни избягаха, горе в гробището са – ние останахме, за да се мъчим", казват жените, събрали се на слънце, на раздумка. Селото се оживява в празничните дни, когато слезлите към долината деца идват чат-пат, за да навестят близките си. Мъжете седят на слънце пред кметството, а жените бъбрят, насядали по праговете пред старите си къщи. Пред кметството има и беседка, но понеже е във формата на гъба, мъжете седят с гръб един към друг. "Толкова се мразим, че седим с гръб един към друг", шегува се един от малкото младежи, продавач в магазина. А мъжете седят в беседката с лице към долината, накъдето са отишли децата им.
Една стара къща доминира над всички останали на левия бряг на реката. Освен, че е над всички, тя била на змея. Гинчо поставил в основите й три огромни камъка, защото бил силен. Къщата е необитаема. Та според легендата, само една мома от селото имала "късмета" да бъде жена на змея. Той грабнал мома Стана от хорото и я завел в пещерата. Пиринският змей си имал конкурент, той долитал откъм Македония. Веднъж те се сбили и македонецът убил пиринския. Мома Стана се прибрала в селото, но бременна от змея, му родила син - въпросния Гинчо, който имал крила на гърба си. Гинчо успял в епична битка и с помощта на лой, хвърляна в Сухото сега езеро да победи македонския змей и да отмъсти за баща си. Оттогава Гинчо заживял в района на връх Ореляк, изоставяйки градената с 500-килограмови камъни къща.
И понеже Гинчо бил ерген, и знаейки бащини му нрав да отвлича хубавите моми, майките им ги налегнал страх. Да не бъдат отвлечени от Гинчо. Легендата толкова се материализирала, че две момичета пострадали. Змеят се материализирал чрез ярка светлина. А светлината в село Пирин не вещае нищо добро, тя убива, осакатява. Единствено женските рожби. Преди 100-на години бебето Николина спяло в люлка в стаята. Изведнъж се светнало. Майка й се уплашила, че змеят я е харесал за невеста. Ами сега какво да направи? Някъде под връх Ореляк растяла билката "Стоврес". Майката на Николина намазала с нея дъщеря си. Изгорила я и осакатила. За да не я задява повече змеят.
Светлина озарила люлката и на някоя си Мария. Майка й също я намазала с билката, за да погрознее. Билката обаче изгорила кожата й и Мария починала. Но Николина оцеляла - с гърбица и гротескно изкривени ръце. Така бродила като призрак из селото, всички се подигравали на "невалидната" змейова невеста. Починала през 1966-а.
Родителите на Николина осиновили момче - Атанас Гинчов, мъж, за да не го хареса змеят. Той де факто е брат на Николина, чийто дядо помогнал на змея Гинчо да победи македонския му събрат, хвърляйки в езерото топки с лой. Легендата за змея, като всяка легенда, се разказва в различни варианти от жителите на село Пирин. Те разказват и за мъже и жени, които се раждали със закърнели криле на раменете. Явно Гинчо наследил мераците на баща си. Да похищава момите, да ги отвлича в пещерите и опложда. Легендата за идващия откъм Македония змей се потвърждава и от подобна легенда от с. Зелен дол край Благоевград. И тук разказват, за мъж, който имал подобие на крила на ременете си.
Тук в село Пирин са родени и изградили единствената нова къща народните певици, трите сестри Бисерови. Тук песните са нещо обичайно, тук е сниман филмът "Писмо до Америка". Филм за една песен, която събуди от кома младеж в Америка. Песента "Мари Стано, малка Стано", похитена от змея, пее 68-годишната Велика Калинова. Пее я тихо, може би, за да не я чуе змеят.
Леля Калина се гордее с носиите си. С гордост облича невестинския скут, шит и тъкан от майка й и баща й. С него се е омъжила. Другата й носия е Лазарската. Със свещенодействие Калина я облича, подпомагана от съседката си. Закопчавайки пафтите, се връща назад във времето, когато като девойка лазарувала. С тази носия пяла на съборите на народното творчество "Пирин пее". На гърдите си закичва и медала от "Пирин пее". Тишината в селото е невероятна, нарушавана е само от ромоленето на реката.
А някъде горе, високо над селото над него бди змеят Гинчо. Гони буреносните облаци, за да пази селото от градушки. А в селото продължават да се боят от ярката светлина. Легендата за змея е от жива, по-жива.
