В един малък град хората се сбогуват със своите болежки, благодарение на лековитите му минерални извори. Говори се, че в центъра, срещу рехабилитационната баня имало огромно дърво, окичено с патерици. Чудотворната вода е излекувала хиляди и продължава да помага и днес на мнозина да проходят отново.
Този град е Павел баня. Тук целогодишно идват над 30 хиляди туристи от Турция, Македония, Русия , различни краища на България и други страни, за да се лекуват. Квалифицираните рехабилитатори вдигат на крака хора, които само преди дни са били в инвалидни колички. Минералните води бликат от седем сондажни хидротермални източника и са с температура от 50° С до над 61° С.
До освобождението на България от османско робство Павел баня не е съществувала, но земите около селището са били използвани за лечение още от дълбока древност. Около горещите минерални извори в града при археологически разкопки са открити останки от античен град, римски бани и балнеоложки съоръжения, голяма християнска църква и други сгради.
Павел Баня възниква като селище непосредствено след Освобождението.
През 1877г. е обявена Освободителната война. Няколко дни преди изтеглянето на руските войски, в село Турия научават, че Калофер гори, запален от башибозуците и побягват през Шипка. Започва “Бегът през Балкана”. Башибозуците запалили всички села по долината на рекаТунджа. Селото било напълно опожарено и разграбено.
През пролетта на 3 март 1878г., те се завърнали в Турия, но намерили само пепелища. Заселили се в опразненото турско село Лъджакьой, което се намирало в непосредствена близост до топлите минерални извори. Заселилите се тук турийци го кръщават на свети Павел и на княз Павел - брат на руския Цар Освободител.
Балнеологичният курорт е разположен на 390 м. надморска височина в красивата Розова долина, на брега на река Тунджа и към днешна дата има 3100 жители.
Въпреки малката си площ, туристическото градче може да се похвали със 113 обекта, които очакват своите посетители. Немалка част от центъра е заета от красивия и поддържан парк, който е 100 декара. В него дори е поместен мини фитнес на открито. Той е предизвикал огромен интерес сред местните и предстои да бъде обогатен.
Празник е тачена дума тук. Коледа, Сирни Заговезни, Лазаровден, Великден, Празника на Розата и Минералната вода, Празника на град и община Павел баня, Ден на народните будители се честват със специални тържества и обичаи. Избират се царицата на Розата и царят на минералната вода всяка година.
Голяма гордост е местният фолклорен ансамбъл "Детелини". Той е привлякъл над 160 младежи на възраст от 6 до 25 години. Чрез своите участия в страната и чужбина те прославят името на Павел баня, разкривайки неуморим дух и талант.
Тук пристигат много изпълнители от други държави за "Лято в Павел баня". Тогава музиканти пеят на живо на сцената в центъра. Това е най-харесваната атракция от всички чужденци.
В града се организира и т.нар. празник "селски дворове" – всяка домакиня прави местни ястия и ги слага на маса в двора си. Освен това изважда и всички плетива и всеки може да я посети и да закупи нещо.
Наред с модерния парк, сергиите и веселбите, в Павел баня има и следи от далечното минало.
Един от най-красивите паметници е чешмата Майка. Той почита всички загинали във войната за България. Чешмата завършва с лика на тъжна жена, която е свела погледа си. Има поверие, че който пие вода от нея, сърцето му винаги ще го дърпа назад и ще му казва да се върне.
Друг красив паметник е този на Цанко Минков, най-младият революционер в Ботевата чета. Той умира последен от всички четници – на 90 години. До сетния си дъх живее в Павел Баня в дълбока мизерия. Паметникът е построен 2006 година. От тогава на всеки 2 юни има тържествена заря.
Следващият паметник е този на оперния певец Тодор Мазаров, който е родом от тук. Става знаменитост буквално за една нощ. Дебютът му там е през 1935 г. в Княз Игор на Бородин. През 1937 г. Мазаров печели конкурс за оперни певци във Виена. Като награда подписва контракт с Виенската щатсопера.
Една от най-красивите забележителности на града са двата бряста, които са резбовани от майстора Иван Бубев. Брястът е един от символите на града. През 2003 година, по случай 125-годишнината от създаването на град Павел баня, дървото е превърнато в паметник.
Талантливият Иван Бубев оформя върху ствола му красива дърворезба. Брястът всъщност е най-труден за обработване. Когато расте, той засмуква пясък с корените си, а това пък затъпява трионите и ножовете.
Не може да не споменем разбира се и рехабилитационния център. Това всъщност е обществената баня, която има мъжка и женска част, всяка от които разполагат с по 2 басейна – с по-топла и по-хладка вода.
Павел баня е сърцето на Розовата долина. На територията на общината се отглеждат над 5000 декара българска маслодайна роза. Освен това, близо 2000 декара са засяти с други етерично-маслени култури – лавандула, мента, анасон.
Девет са действащите розоварни в община Павел баня. Две от тях представят античните методи на розоварене и са отворени за посещение на туристи. Гордост за града е, че от съседни общини идват тук да варят розовите цветчета.
Павел Баня е едно спокойно и красиво място. Ако искате да го посетите, но мислите, че са ви нужни много пари, нека само споделя, че филиал Павел баня работи по клинични пътеки за физикална терапия и рехабилитация. Могат да постъпят на лечение по клинични пътеки всички пациенти с непрекъснати здравни осигуровки през последните 36 месеца.
Павел Баня ухае на рози, не само по време на розобера. В Павел Баня със сигурност ще видите топлота, добрина и гостоприемство в очите на местните. И ще поискате да се върнете...
Автор: Виктория Пенева, Фотограф: Десислава Мирчева
