Градът на хайдутите и храбреците, готови на саможертва за свободата, градът, родно място и люлка на Индже войвода, Таню войвода, Хаджи Димитър, Панайот Хитов, онзи, който с гордост и без преувеличение може да се нарече Градът на стоте войводи, е Сливен. Там са проплакали и израснали и едни от апостолите на Априлското въстание, както и смели българи, поставили началото на хайдушкото движение по тези места. И днес Сливен пази спомена за войводите си и историята на тези славни времена, съхранени в музеи като къщата-музей на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, скътала зад стените си автентични предмети, принадлежащи на двамата видни радетели за свобода, за да не угасне спомена за тях и славните им дела. В Сливен ви очаква и къщата на възрожденеца Добри Чинтулов, също превърната в музей през 70-те години на миналия век.
Най-старата история на Сливен – Градът на стоте войводи
Един от най-големите български градове – Сливен – градът на стоте войводи, разположен в подножието на Сливенската планина, има древна история. Земите на днешния град са били населени още през V – III век пр.н.е, за което свидетелстват следи от тракийски селища, а в първите години след Христа землището на днешния град е част от новосъздадена римска провинция, наречена Тракия.
Най-старото известно име на селището, на чиято територия днес се намира Сливен, достигнало до нас в писмени източници, е Туида. Туида е бил град-седалище на епископ, просъществувал до разрушаването му през около 600 г.
По време на Първата българска държава териториите, в които днес попада градът на стоте войводи Сливен – е под управлението на хан Тервел. Името на това старобългарско селище и точната дата на възникването му остават неизвестни, но се знае, че е населявано от славяни, както и че продължава да съществува и се съхранява като селище и след падането на Първата българска държава.
Градът на стоте войводи по време на Втората българска държава и турското робство
За първи път срещаме Града на стоте войводи с името, което носи и днес – Сливен, през 1153 г., споменато от арабския географ Ал Идриси. Сливен е духовен център по времето на Втората българска държава, а в околностите му са построени цели 24 манастира, известни като Малката света гора – нещо, което не ни изненадва, имайки предвид, че е люлка на толкова храбри българи, които са се борили не просто за свобода, но и за независимост и духовност. Османското нашествие обаче не само опожарява символите на вярата, но и срива града. Срещаме го обаче под друго име съвсем скоро – Ислимие, с което е записано в турските регистри между 1600 и 1700 година. Любопитен факт от тези времена е, че Сливен е заселен от евреи.
Градът на стоте войводи по време на Възраждането, борбите за свобода и днес
През епохата на Възраждането Сливен е важен културно-просветен център. Това са годините и на храбрите и славни революционери и войводи, слели завинаги своите имена с историята на Сливен, останал известен като града на стоте войводи. През XVII век градът се прославя и с производството на пушки и пищови. Не само хайдутите и революционерите, но и цялото население на града активно се включва в църковно-националната борба. През 1859 г. гражданите съумяват да изгонят гръцкия владика, а няколко години по-късно Сливенската епархия влиза в границите на новосъздадената Българска екзархия.
Сливенци записват своите имена в историята и по време на Априлското въстание, когато Сливен става център на Втори революционен окръг. Градът на стоте войводи е освободен на 4 януари 1878 година с помощта на руските войски. След Освобождението се развива с бързи темпове, а населението му нараства, за да достигне цели 106 212 през недалечната 1992 година.
Днес Сливен остава един от най-големите градове у нас, макар населението да е редуцирано на 80 467 жители според данните от последното преброяване на населението през 2021 година. Къщата музей "Хаджи Димитър" е обявена за един от 100-те национални туристически обекта на България, а Градът на стоте войводи е сред тези в България, които заслужава да се посетят и видят.
ОЩЕ: Признателен баща благодари на млада учителка с изключително писмо до МОН
