Много рядко планираните пътешествия минават по предвидения маршрут. Е, и екипът на actualno.com изпита поговорката "Д*пе път да види". След като едни останаха да се трудят в офиса, ние, Десислава и Виктория заминахме да се потим из българските градове.
Вместо да берем маслодайни рози в Казанлък, прекарахме повече от 3 часа на автогарата в града. Организация, та дрънка! След това се върнахме 90 км назад към София (мястото, от което тръгнахме), за да се окажем в доста по-малкото, но изключително китно градче – Клисура. Къде недоспали, къде недояли, с раници и чанти, двете загърбихме всички лоши чувства и се върнахме повече от век назад във времето.
Величествената гледка на двете планини – Стара планина и Средна гора, опияняващата зеленина и дървета, "докъдето ти стигне погледът", ни остави безмълвни. Мястото, където се срещат планините се нарича клисура, оттам идва и името на града.
С голямо нетърпение, по-скоро, за да си тръгне, туристическият гид ни въведе в някогашното читалище на града, което днес е музей. Въпреки забързания ритъм на беседата, невероятната, магическа природа на града ни приласка и ни обгърна с безвремието си. Разбрахме, че историческият музей е един от "Стоте национални туристически обекта на България" и център на културно-просветния живот на града в продължение на десетилетия.
Помещава се във възпоменателната сграда „Читалище паметник-музей”, построена по повод 50-годишнината от Априлското въстание и открита на 2 май 1926 година В продължение на 30 години жителите на града събирали пари за строежа на сградата, която да запази спомените от въстанието.
Още с влизането в музея очите ни попаднаха на розоварната – съвсем автентична и истинска. Процесът на извличане на маслото от розите прилича много на варенето на ракия. За един килограм розово масло средно се използват 5 тона цветчета. В Клисура се използват до 3 тона, защото розата тук е много по-маслодайна.
Друг интересен факт е, че противно на представата ни за дървените мускали на Бай Ганьо, с които той се хвали из Европа, се оказа, че те са метални. Причината е, че розовото масло е толкова силно, че гори като киселина. Цената на един килограм розово масло днес е 7 000 евро.
Днес сбирките на Историческия музей са разположени на няколко етажа в сградата. Най-ценният експонат на музея е оригиналната камбана, с която на 20 април 1876 г. е обявено Априлското въстание (два часа след обявяването на въстанието в Копривщица). Целият втори етаж на музея разказва за участието на Клисура във въстанието. Изложени са дрехи, въоръжение на въстаниците, копие на знамето на въстаниците.
Докоснахме се до художествената сбирка от творби на бележити български художници, сред които Златю Бояджиев, Дечко Узунов, Христо Станчев, Димитър Киров и други. Картините на Златю Бояджиев в по-голямата си част са стилизирани, защото майсторът е бил парализиран.
В музея се намира и красивата библиотека на Христо Данов - български книгоиздател и книжар. Той открива класно училище през 1856 година. По време на двугодишния му престои е построена сграда за мъжко училище, открито е и девическо училище.
Част от Историческия музей са Павурджиевата и Козинаровата къща. В Павурджиевата къща, която се намира срещу сградата на музея, е възстановена домашна розоварна. Строена е след Освобождението, на мястото където е бил Павурджиевият хан, по спомени и указания на потомци от Павурджиевия род. Къщата е типичен представител на пловдивската симетрична къща.
В нейните стаи са показани предмети, свързани с бита на клисурци от втората половина на ХІХ век. Мястото е известно и като едно от малкото, които са споменати в дневниците на Левски. Той самият пише как се е крил в къщата и откъде е минавал, за да избяга. В една от стаите ясно се вижда отворът в долапа, който води през тунел под къщата до реката. Павурджиевата къща е обявена за архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение с брой 55 на Държавен вестник от 1978 г.
В двора на Козинаровата къща се намира кладенецът, в който Цана Козинарова се хвърля с четирите си деца, за да не попадне жива в ръцете на османците. Къщата е реставрирана през 1976-1977 г.
Клисура е едно от исторически най-значимите места в България. Свързват го преди всичко с Априлското въстание от 1876 година, където изиграва водеща роля. Революционерът Никола Караджов, родом от знаменития град Клисура, лично донася кървавото писмо на Тодор Каблешков, което обявява началото на Априлското въстание.
Клисурската местност Зли дол е своеобразен паметник на културата, запазил спомените за едно от най-страшните сражения на Априлското въстание, което градът губи в неравен бой срещу жестокия поробител и бива изцяло опожарен.
Автори: Виктория Пенева и Десислава Мирчева
