Ако някой път кривнете надясно, малко преди завоя за курортния град Павел Баня, ще се озовете в китното село Габарево. Тук на всяка крачка има чешма, от която струи бистра ледена вода от Балкана (селото е известно със стоте си извора), а ароматни черешови дръвчета раждат най-вкусния плод.
Селото се гордее с няколко мистични легенди и истории. Предание от незапомнени времена гласи, че то се намирало в полите на Стара планина, в местността "Габрака", източно от р. Габровница, срещу днешното село Скобелево. Името си селото получава от думата "габър", от габъровата гора, до която било устроено, а когато по-късно станало преместването му на сегашното място, то било наречено от турците "Акбаш".
Това означава "Бяла глава", защото според легендата първият, предложил селището да бъде преместено, бил белоглав старец.
Селото е точно срещу реката Соколна, позната с името Корудере, което означава сухо дере, защото водата на места тече под камъните. Говори се, че в деня, в който турците го завзели, тук се чествал празникът на храма на 6 май. Тогава момите се обличали в дълги бели рокли и кичели косите си с цветни венци. Млад мъж влезнал в храма и казал "Бягайте, турците идат". Тогава всички се втурнали да пресичат реката, за да се спасят.
Когато я стигнали, видели, че е много буйна и висока. Момите скъсали венците от косите си и ги метнали в реката, проклинайки я да пресъхне. В този момент земята сякаш се отворила, реката изчезнала и някои се спасили.
Интересното е, че според местни всяка година на 6 май, реката "се скрива" за няколко дни, точно на определеното място.
Наред с тази легенда, обрисуваща тежкото ни минало, има и забавна такава. В селото се намират плаващи пясъци. Едно време младите момчета, водели там девойките, които харесвали. Строго казвали "застани там", сочейки плаващия пясък. Почнела ли да потъва момата, смелчагата се хвърлял да я спасява. Така тя мигом се влюбвала и двамата създавали щастливо семейство.
И до днес се носят слухове, че тук в анонимност и забвение, е живяла последната руска княгиня Анастасия Романова, която се е представяла като графиня Елеонора Грюбер (Нора). Старите хора от Габарево още си спомнят за загадъчната г–жа Нора, която се установява в селото през 20–те години на ХХ–ти век.
Габаревци винаги са имали високо самочувствие и са гледали с насмешка на гражданите от съседния Павел баня. В началото на 20–ти век селото е било културно средище, което привличало като магнит интелектуалци и видни общественици, а габаревки диктували модата в цялата околия, имало пищни театрални спектакли и разточителни празненства и карнавали.
Сега културният живот се е пренесъл в Джананова къща, превърната в музей на Васил Левски. Тук, в този дом през 1869 г. Васил Левски основава габаревския таен революционен комитет. Пред камата, библията и пищова се заклеват около 36 човека.
Джанановата къща е рождената къща на художничката Петрана Клисурова, която произхожда от известен революционен възрожденски род и е закърмена с неговия дух. Дядо ѝ по майка-Васил Тодоров Джананов /1838- 1918/ е бил деен участник в национално- освободителното движение.
Самият той е председател на Тайния революционен комитет в селото, основан през 1869 от Апостола Васил Левски в неговия дом.
Джанановата къща в Габарево е обявена за исторически и архитектурен паметник на културата и сега е къща-музей.
От 1992 г. Общобългарският комитет "Васил Левски" и община Павел баня организират всяка година на 18 юли в тази къща честване рождения ден на Апостола.
Къщата е отворена целогодишно за посетители. Тук си дават среща поети, писатели, художници от цялата община. Правят се изложби, литературни четения.
В центъра на селото като страж за габаревци се издига величествената сграда на църковния храм, който в сегашния си вид, според летописната книга на църквата, е четвърти поред строеж, завършен и осветен през 1895 г. В летописа е отбелязано, че на мястото на сегашния олтар е имало малка църква, вкопана в земята. По- късно, с усилията на тогавашните габаревци, е бил построен по-голям храм.
Може да се приеме, че тази втора постройка на църквата датира от 1834 г., за което съществува и сега неоспоримо доказателство- метален печат с образа на "Св. Георги Победоносец", заобиколен със следния текст: "СИЙ ПЕЧАТ ЧЕРКОВЕН ЕСТЬ-с.ГАБАРЕВО 1834 г."
Има сведения, че тогава в храма са служели седем свещеника. В този вид църквата просъществува до 1877 г., когато е била опожарена от турските войски.
Третата постройка на харама е съградена със средствата и труда на жителите на село Габарево и е просъществувала до 1885 г. Четвъртото възстановяване и разширяване на църквата, вътрешното идоизграждане, изографисването, построяването на камбанарията и монтирането на камбаните, така както е в сегашния си вид, е завършено през 1895 г.
В Габарево има училище от XVIII век. В 1780 г. при селската църква, наред с килийното училище, отваря врати и училището на Даскал Куцар. През 1844 г. е построено първото светско училище в селото. През 1869 г. е открито и девическо училище. Габаревци са известни с ученолюбието си. Днес училището се казва "Николай Вапцаров".
Основано през 1869 г., читалище "Обнова" развива богата театрална, хорова и танцова дейност. Притежава богата библиотека. към читалището през 1964 г. от учителят Филип Бояджиев е създадена кукерска група, която със своите костюми, хлопк, танци и черешовото топче, разнася славата на Габарево в страната и чужбина.
Читалището успешно се справя със задачата да държи буден духът на хората през годините. Днес в забързаното си ежедневие, жителите на с. Габарево, все пак намират време за култура най- вече благодарение на ежеседмичните литературни четения, организирани в Джанановата къща.
В Габарево е живяла една германка, женена за местен, която е била богата и след смъртта на мъжа си е завещала къщата на общината.
В началото къщата е била детска градина, после общината я продала на богато турско семейство. Сега сградата на първия етаж е кафене-ресторант с почивна база, а на втория етаж се помещава малък музей с носии и други битови предмети.
На това място ще ви поднесат огромна чиния със сочни череши, дори без да си поръчвате нищо.
Габарево е изходен пункт за достигне на хижа Соколна, отдалечена на 3- 4 часа от селото, а от нея има възможности за кръгови еднодневни излети по местата, където се подвизаваха някога каракачаните. Може също така да се тръгне в посока на масива Триглав или към х. Мазалат.
В Габарево празниците са много почитани. Изключително атрактивни са кукерските игри, които ежегодно се провеждат в селото на Сирни заговезни. Селото се е превърнал в притегателен център на родолюбци от цялата страна, които представят края си с традиционните си кукерски костюми. Множество са наградите, които селото печели от подобни кукерски игри, провеждани в различни части на страната.
На 16 и 17 юни 2007 г. жителите на с. Габарево проведоха своя първи "Празник на черешата". Идеята беше празникът да предаде ново лице на позабравения вече "Празник на родното село".
Днес в село Габарево съжителстват в мир и разбирателство различни етноси. В местното основно училище се учат 135 деца. Жителите на селото се молят по-малко хора да напускат България, повече млади да се учат в родните си училища и всички да обичаме и уважаваме родината си.
Автор: Виктория Пенева, Снимки: Десислава Мирчева
