Най-новата книга на вдъхновяващия Беър Грилс - "Оцеляване в дивата природата: най-добрият наръчник за живот в пустошта", вече е на книжния пазар у нас от издателство "Вакон”.
В нея той споделя своя опит и триковете, научени през годините на оцеляване във всякакви ситуации – от избора на подходяща екипировка и място за лагеруване до организирането на най-добрия бивак и запалването на перфектния лагерен огън. А когато вече огънят е факт, Беър Грилс предлага и няколко истински истории, които можете да споделите с другарите.
Надеждното и успешно ориентиране във всякакви терени и при всякакви метеорологични условия вече не е проблем. Без значение дали имате карта и компас, или не, ще се научите да разпознавате посоките по слънцето и по звездите на нощното небе. Ще разберете какви следи оставят различните животни, как да ги различавате и как да ги проследите.
Беър Грилс е световноизвестен експерт по оцеляване, а предаването му „Оцеляване на предела“ е едно от най-гледаните на планетата, достигнало милиард и половина зрители в над 180 страни. Самият той е пътешественик, приключенец и бивш член на 21-ви полк на Британските специални части. През 2009 г. е обявен за Главен скаут на Английската асоциация на скаутите.
„И в други книги съм писал за изкуството на оцеляването и за живота сред дивата природа с препратки към експедиции и приключения, в които съм имал щастието да участвам. Но рядко съм разказвал за уменията, които съм усвоил по време на моите мисии в Британските специални части (САС). Голяма част от информацията, която тази книга съдържа, съм събрал през този период и продължавам да използвам и до днес”, споделя Грилс.
Истинска история край лагерния огън (откъс от книгата)
Уменията да се тълкува карта и да се използва компас са от основно значение за скаутите и войниците. Ако не можете да стигнете някъде, изобщо няма да можете да направите това, за което сте тръгнали. Но да четете и тълкувате картата и компаса е само част от историята: трябва да можете да разбирате и земята, времето и изобщо всички сигнали, които природата ви дава.
Дори още преди да сформира скаутското движение, Бейдън-Пауъл осъзнавал колко важно умение за всеки войник е разчитането на карта. Той си спомнял подготовката за Бурската война, когато, още преди военните действия да избухнат, бил изпратен да разузнае пътеките в Драконовите планини в Южна Африка. След дълго сравняване на картата спрямо земята Бейдън-Пауъл установил, че в картите има множество несъответствия. Той докладвал откритието си, знаейки, че е от съществена важност за стратегията, но по това време стойността му не била оценена. Когато Бурската война избухнала, поправките му върху картата не били нанесени. За да стане още по-лошо, възраженията му срещу защитата на град Лейдисмит, основани върху знанията му за терена, били пренебрегнати и британската армия претърпяла съкрушаваща загуба при последвалата обсада.
От този ден нататък Бейдън-Пауъл настоявал всички негови войници, а впоследствие и скаути, да добиват задълбочени познания по работа с карти и компаси. Още по-важно, трябвало да могат да използват тези си познания ефективно.
Въпросът с тълкуването на карта и точността на нечие разчитане на карта е повод за много шеги сред войниците – ако нечии умения за ориентиране някога се окажат под съмнение, останалите не му позволят да забрави бързо този факт. Спомням си един инцидент с патрулен екип на тренировки в пустинята. Задачата им беше да поставят пост за наблюдение над едно малко село. Наели местен пилот на хеликоптер да ги закара. При инструкциите той уверил командира на патрула, че знае къде е мостът над сухото речно корито, отбелязано на картата. В действителност обаче той ги стоварил на мост, намиращ се на 20 км на север от точката, където трябвало да слязат, защото мостът изглеждал по същия начин и бил в околността. Както можете да си представите, това е бил последният път, в който са се доверили на уменията за ориентиране на този пилот. За щастие, нямало по-сериозни последствия, освен че на войниците се наложило да вървят цяла нощ, но благодарение на добрите си умения за ориентиране те достигнали до правилното място.
Подобна грешка понякога може да се окаже далеч по-опасна. Доста често спасителните отряди в планината или пустошта спасяват хора, които са изтълкували погрешно картата и са се загубили абсолютно безнадеждно. Един добър скаут не бива никога да става причина за такъв инцидент. Научете се да се ориентирате, упражнявайте се колкото се може по-често и няма да станете част от статистиката на планинската спасителна служба или още по-лошо, нещастен случай, победен от стихиите.
Всеки може да добие основни умения по работа с карта и компас, а те буквално спасяват животи. GPS устройствата ни улесняват още повече, но никога не бива да забравяме основите. Винаги когато излизате да се упражнявате с приятели, казвайте на някого кога и къде отивате, маршрутите, които сте избрали, и много важно – кога очаквате да се върнете. Помнете: винаги се доверявайте на компаса, не на инстинктите си. Компасът винаги е прав – освен ако не сте войник, който не е успял да вземе навреме маршрута си на приемните изпити за САС. Вечното извинение в тези случаи е, че компасът е показвал грешно!
