Поради наличието на хиляди храмове той е наричан “Островът на боговете”. Бали е известен с богатата си култура, танците и невероятните гледки към океана. Духовната култура тук се предава от поколения, а ритуалите са уникално преживяване за туристите. Приношенията за храмовите церемонии са под формата на големи пищни купчинки с плодове и сладки, които пристигат качени на главите на местните жени. Те са облечени в най-изящните си дрехи, а даровете биват подредени на камари в светилищата на открито. Молитвите и посвещенията продължават и през нощта, съпроводени от танцови и театрални представления. Изкуството на Бали се твори в името на боговете, а представленията за туристи се организират за набиране на средства. Най-добрите от тях обаче са запазени за храмовите церемонии – вълшебни преживявания при пълнолуние, когато боговете наблюдават отвсякъде.
Храненето на острова също е едно своеобразно преживяване, като палитрата от продукти и ястия е като всичко останало тук. Туристите могат да избират от ресторант с пет звезди до освежаващо открито бамбуково заведение. Хотелите и ресторантите предлагат голямо разнообразие от храна, за да задоволят всеки бюджет и вкус. Нощните пазари са традиционно място за вечеря навън, като оживлението тук настъпва с падането на мрака. Дори човек да не успее да събере куража да се храни на този пазар, то поне трябва да го посети и да усети трепета, аромата и шума, които характеризират това място.
Истинската кухня на Бали не се предлага с охота на туристите, освен ако някое семейство не ги покани. В ресторантите и хотелите също не се предлагат автентични балийски ястия за посетителите. Причината е в дългото време за приготвяне, както и големите количества използвани продукти, а готовите ястия трябва да се консумират веднага. Сред хората живеещи на острова са приети и някои порядки при консумиране на храна и напитки. Десртите например се сервират с чай или кафе, ядките с оризово вино, а чая или водата с ястията. Балийците се хранят с дясната си ръка, тъй като се вярва, че лявата е нечиста.
Едно от известните ястия в Бали се нарича “Баби гълинг”. Младите печени прасенца са любими на балийците, като тук те ги овкусяват с традиционни подправки, нанизват ги на дърво и ги въртят на огън подкладен с дърва и кокосови черупки за около два часа. Почти всеки ресторант предлага ястието “Наси горенг” – индонезийски пържен ориз с пържено яйце отгоре, както и “Мие горенг” – пържена юфка с яйце. Тези два местни специалитета са обичани от туристите, а също и “Гаго гаго” – индонезийска салата полята с пикантен фъстъчен дресинг и хрупкави скариди. Китайската храна също е широко разпространена, но човек определено трябва да опита част от пресните морски деликатеси, които се съхраняват живи в резервоари докато не бъдат сготвени. Хората трябва да внимават къде се хранят и какво консумират, защото тук не съществуват правила на приготвянето им и няма гаранции. Възможно е някой да се почувства зле както от храните на пазара, така и от ястията в класните хотели и ресторанти – въпрос на организъм.
Почитателите на вината също могат да задоволят своите предпочитания. В последните години балийските вина се получават от австралийски сортове грозде и се бутилират от две компании. Сред напитките се откроява т.нар. “Бръм”, която е широко разпространена сред жителите тук и представлява оризово вино, което се използва също при всички церемонии. Тя е сред обичаните напитки и може да се консумира чиста, с лед или примесена с арак. Приготвя се от ориз, който ферментира три дни. Кафето и горещият чай са отличен избор за разхлада в горещото време, а капучиното се намира трудно извън хотелите. Разнообразието от подправки тук е голямо. Балийците обичат да ги използват, а правилната им употреба е указана в приложени рецепти.
Хората тук са много креативни и продължават да прилагат изкуства като местни танци, изработка на злато и сребро, дърворезба и религиозни приношения. Тъй като туризмът е в основата на местната икономика те са решени да държат под контрол проектите за застрояване и модернизация, за да не унищожат първичния чар на красивата си природа.
Автор: Петър Бонев
