"Кулинарни пътешествия" е последната, незавършената книга на Антъни Бурдейн. След ненавременната му смърт неговата асистентка и дългогодишен приятел Лори Уливър довършва пътеводителя, като умело събира уникалните му мисли, наблюдения и възприятия за местата, където е бил, и за храната, която е опитал. Включва и собствените си спомени за съвместните им пътувания, както и есета от близки, приятели и колеги. Ето какво пише Бурдейн за Кения.
"Кения е уникална и различна от останалите африкански държа- ви – както Тексас е много различен от Марс. Тя има своите собствени проблеми и свой неповторим чар. Тя е динамична, променяща се и невероятна страна.
Тук нещата имат дълбоки корени. Имам предвид това, което учените биха изразили най-точно – началото на човешкия род е поставено по тези места от племена на ловци събирачи от етническите групи банту и нилоти. След тях идват арабски и персийски търговци, португалски и омански търговци и накрая Британската империя, която владее тези земи от 1895 до 1964 г., като оставя най-трайни следи от своето присъствие.
Британската система на образование, държавно управление, правосъдие, както и до голяма степен британските ценности са на- ложени на местните хора и за добро или за зло се превръщат в основа на това, което представлява съвременна Кения. Тези привнесени ценности например отхвърлят робството и създават модерна инфраструктура. От друга страна, британците се проявяват като завършени експлоататори, насилници и расисти, фаворизирайки белите заселници, земевладелци и предприемачи по всевъзможни начини. Така Кения превръща тези бели хора, дошли отдалеч, в богати хора.
През 1963 г. обаче Кения извоюва независимостта си и избира своя пръв президент – Джомо Кенята. От тогава насетне страната успява да се пребори с остатъците от колониалното владичество и да запази само моделите, които се оказват работещи при нови- те условия. Днес Кения е една феноменално красива страна. Чис- леността на средната ѝ класа расте, образователната система е на завидна висота, а професионалният сектор е ентусиазиран и все по-разноезичен.“
КАК ДА СТИГНЕМ ДО НАЙРОБИ И КАКВО ДА ПРАВИМ ТАМ
Ако пътувате за Найроби, ще кацнете на международното лети- ще „Джомо Кенята“ (NBO). Преди се е наричало „Ембакаси“ – на името на предградието на кенийската столица, в което се намира. През 1978 г. го кръщават на първия кенийски президент и министър-председател. Аерогарата е седалище на националния авиопре- возвач „Кения Еъруейс“ и освен това обслужва многобройни афри- кански дестинации. На летището кацат и самолети от няколко точки на Китай, Близкия изток, Европа и една-единствена дестинация в САЩ – летището „Джон Фицджералд Кенеди“ край Ню Йорк.
За транспортирането си до града можете предварително да уредите кола на хотела, в който ще отседнете. Иначе можете да се качи- те на някое такси от опашката с коли, наредени пред залата за пристигащи пътници. На летището можете да вземете и кола под наем, а съществува и мрежа от автобуси на градския транспорт, които обслужват на ниски цени. Аерогарата се намира на около 16 километра от центъра на Найроби. С такси ще ви излезе към 2000 кенийски шилинга, което прави около 20 щатски долара (зависи от местоположението на вашия хотел). Таксиметровите шофьори не очакват да им дадете бакшиш, но няма да се обидят, ако закръглите сметката до следващата стотица шилинги.
Хората в Найроби често използват за придвижване мататус – неофициална система от микробуси таксита, обслужваща широк ареал от градската територия и предградията. Но внимавайте – тяхната репутация относно сигурност и комфорт не е висока. Съществуват и известен брой частни автобусни линии, чиито терминали се намират в центъра на града. Цените на билетите за мататус и за автобус варират от 50 до 200 шилинга (0,50–2 щатски долара). На такситата можете да имате по-голямо доверие, макар че са малко по-скъпа опция – сметката излиза обикновено между 300 и 1000 шилинга (3–10 щатски долара).
ПЪРВИ ОБЯД В НАЙРОБИ
„На езика на масаите Найроби означава студена вода. Този град е столица на Кения и има 6,5-милионно население, живеещо в очертанията на столичния град. Селището възниква по време на колониалната епоха около британско железопътно депо, намиращо се по средата на пътя между съседната британска колония в Уганда и пристанището Момбаса.“
Най-големият квартал на Найроби се нарича Кибера. „Кибера е обширно място, където живеят около 172 000 души. За пространство на тази територия се борят множеството домове, разположе- ни край лабиринт от улици, места за изповядване на религиозните култове и сгради на малкия бизнес. Тук живее голяма част от работната ръка на Найроби. С други думи, ако я няма Кибера, животът в града буквално ще спре.“
Отбийте се в „Мама Олиечис“ – малка местна верига заведе- ния за хранене, която е известна с това, че сервира риба, уловена в езерото Найваша, а не отглежданата в рибарници китайска тила- пия, която е много по-разпространена из ресторантите на Найроби. Самата Мама Олиеч почина неотдавна, но създаденият от нея бизнес съществува. Какво да си поръчаме там? „Тилапия от езерото Найваша, пържена, а след това задушена с домати и подправки и сервирана на момента – веднага щом я поръчате и бъде готова, с добавка от ледена бира Тускер.
MAMA OLIECH’S: Marcus Garvey Road, Nairobi, Tel +254 701 707070 (ястията вървят обикновено по 350–680 шилинга, което прави 3,50– 7 щатски долара)
НА САФАРИ
„На няколко часа път с кола от Найроби попадате в друг свят. Това е Африка на мечтите, филмите и дивата природа – но да не забравя- ме, че този свят е под постоянна заплаха от унищожение. В резервата Лева Уайлдлайф Кансървънси се правят опити да се справят с този проблем и да се запази цялото животинско разнообразие непокътнато, без да се пренебрегват интересите на хората, които обитават тези земи от незапомнени времена. Равновесието между човека и природата е деликатно нещо – как да полагаш отговорно грижи за едното, без това да има отрицателни последици за друго- то, при това в един свят с постоянно намаляващ обем на жизнено- важни ресурси. Факт е, че тези великолепни животни от резервата ще изчезнат без намесата на хората. Туристите плащат доста големи суми, за да дойдат и да им се порадват. Без тези средства почти сигурно дивите животни в резервата отдавна вече щяха да бъдат спомен от миналото.“
„Лева“ е разположен върху част от някогашно ранчо за отглеждане на едър рогат добитък. Земята била определена за резерват
през 1983 г. по молба на кенийското правителство и там били настанени под закрила сериозно застрашената от изчезване популация носорози. Днес техният брой е нараснал до 169, а в началото са били само 15 животни. „Лева“ осигурява безопасно съществуване също така за зебри, слонове, лъвове, гепарди, хиени, леопарди и диви африкански петнисти кучета.
Луксозното настаняване на туристите и специално подготвени- те водачи за сафари осигуряват необходимите средства, с които да работят програмите за поддържане на резервата. Образователната програма по опазване на дивата природа, привличаща по над три хиляди деца годишно, подготвя безплатно следващото поколение в духа на уважение към голямото значение, което има за човечество- то опазването на дивите животни.
„Бракониерството, разбира се, продължава да бъде постоянна заплаха както за животните в резервата, така и за хората, които се грижат за тях. При площ от 62 000 акра, която заема Лева, програмата за борба с бракониерството е по необходимост агресивна, всеобхватна и иновативна – разчита се на местни следотърсачи, авангардни технологии за проследяване и което може би е най-важното на добра комуникация с живеещите наоколо и на събира- не на ценни сведения. Ако местните хора не са на твоя страна, те чакат сериозни неблагополучия.“
LEWA WILDLIFE CONSERVANCY: Tel. +254 64 31405 www.lewa.org.
(Свържете се с управата на резервата чрез интернет сайта, телефона или поискайте от специализираните туристически агенции да организират сафари за вас.)
