Египет, Судан, Етиопия, Кения, Танзания, Замбия, Намибия, ЮАР, 16 700 км, двама българи – Александър Костадинов и Росен Михайлов, един Land Rover Defender, един континент – огромен, загадъчен, красив, беден, богат... Той е предизвикателството пред Александър Костадинов, с когото разговаряме за хубавото, трудното, незабравимото от приключението, наречено „През Африка с автомобил”. А то, както се оказва, е само началото на нещо, което затвореното ни в определени граници въображение не би могло да си представи – пресичане на всички континенти с „А” – Африка падна, остават Азия и Америка.
Не бих могъл да си представя какво означава да преминеш Черния континент само с още един спътник до теб и един верен автомобил – LR Defender. Дори и след разговора ми с Александър Костадинов, както и в течение на експедицията, която отразихме, не мога да си представя каква воля трябва да има човек (през последния около месец Александър остава сам, тъй като болести и лични причини карат Росен Михайлов да се върне в България), за да се подложи на подобно физическо и психическо натоварване. Единственото логично обяснение е стремежът на човек да върви напред, да открива света и преоткрива част от себе си. Получих подобен отговор и от Сашо, но не само, защото се иска много повече, за да прекосиш Африка. И това да е само първата част от глобалното начинание, предвиждащо прекосяване на всички континенти с „А”.
Вижте една миниатюрна част от снимките, направени в Африка
Сега се връщаме на родения през август 1975 г. в Добрич Александър Костадинов, който в нормалното си ежедневие се занимава с маркетинг и продажби. На коли, за един от големите официални представители на автомобили в България. Затова не е изненадващ възможно най-подходящият избор на превозно средство за 17-те хиляди километра през Африка – Land Rover Defender.
Тъй като не е възможно подобно преживяване да бъде описано подробно, давам сумарното обощения, а след това и думата на Александър за едни бързи 20 блиц въпроса.
За 55 дни Сашо изминава 16 700 км, от които 300 по вода. Прекосява 4 пустини и пресича плата, долини и планини с надморска височина от -5 до 3400 м. Обикаля и 40 км с хеликоптер над водопада Виктория. Разминава се на косъм от маларията, спиран е десетки пъти от полиция, като в един от случаите дори е арестуван.
Равносметката за Defender-а показва, че средният разход на автомобила през всичките 16 700 км е 9,3 л нафта на 100 км при цена на бензина от 0,26 лв. до 2,20 лв. на литър в зависимост от държавата. Единствените поражения по автомобила са спукана гума и скъсан колан на багажното отделение. Запечатал е спомените си на снимки и видео материали, надвишаващи внушителната големина от 60 GB. Съумява да се запознае с над 50 човека, повечето от които описани в секцията „Лица“ в сайта на експедицията www.six-a.net, посетена от над 100 000 уникални потребителя.
След равносметка, Александър Костадинов стига до извода, че експедицията е променила в положителен план живота му. Помогнала му е да стане още по-голям оптимист, който не се отказва лесно. Вече с усмивка си спомня за борбата с бюрокрацията, заради която си издава цели три пъти виза за Етиопия и по два пъти за Кения, ЮАР и Египет. Въпреки трудностите и непредвидените ситуации успява винаги да запази самообладание. За да стигне до крайната точка – Иглен нос, най-южната част на континента.
Мечта, приумица, желание за доказване пред самия теб, предизвикателство... Кое беше в основата на идеята да стигнеш до Иглен нос с автомобил?
Чудесата ставали, когато си извън комфортната си зона. Реших да проверя дали е истина. За човек, който не е търсач на силни усещания, Африка беше на милион светлинни години от собствената ми Вселена – ерго най-подходящото място да си далеч от комфортната зона.
Как се роди идеята да предприемеш толкова авантюристично начинание?
Във всеки един от нас, понякога дълбоко в килера, дреме откривателя, живее чистото любопитство, което ни е движило напред назад във времето. Какъв по-добър избор от Африка – стереотипизирана, неизвестна, все още полудива.
Но за да изследваш и откривателстваш – себе си и околния свят, не е нужно да отидеш непременно до друг континент, дори до друга държава. Можеш да го направиш в своя град или район, стига да се настроиш на подобна вълна и си с ококорени очи за всичко онова, което ни заобикаля.
Коя е най-величествената гледка, която видя в Африка?
Не бих могъл да отговоря на този тип въпроси – най-интересното място, най-рисковото и т.н.
Континентът е толкова различен, жив и изключителен – всеки ден ставаш свидетел на изумителни гледки, научаваш нови неща, откриваш за себе си природата, хората, животните, историята. Всеки изгрев и залез е най-величественият, всяка непозната държава – най-интересната.
Най-запомнящият се момент, който ще разказваш винаги?
Вероятно предстои. Надявам се одисеята до Африка да е само първата от 3 експедиции. Затова цялото начинание се казва six-a – от 6-те континента, започващи с „А“.
Ако можеш с едно изречение да опишеш Черния континент, как би звучало то?
Далеч от клишетата, богат на природа, култура и история, все още малко встрани от глобалния свят, в който всичко е подредено и еднакво. И за добро или лошо цивилизацията навлиза със страшна сила в почти всяко кътче на Африка и след не толкова много години континентът ще е различен.
Какво искаш да забравиш от това приключение?
Всеки момент, било то и негативен, тежък, е част от тази одисея. Не можеш да отсееш само хубавото, а лошото да изхвърлиш. Всяко препятствие и несгода са компенсирани хилядократно от невероятни гледки, искрени и човечни хора, страхотни емоции и нов кръгозор.
Най-трудният момент по време на тези 16 700 км и имаше ли такъв, в който си се замислял да се откажеш?
Имаше няколко случая, в които се питаш дали провидението не ти дава знак да спреш и да се върнеш. Тръгвахме на 2 пъти почти неуспешно – веднъж заради забавена виза за Судан, втория освобождавахме от Defender-а от митницата 7 дена в Александрия и в резултат изпуснахме ферибота, който беше в месеца веднъж. Върнахме се до София, на третия старт пак с много перепетии се добрахме до този легендарен ферибот и 10 минути преди да натоварим автомобила го заключихме с ключа и резервния вътре. Предпочетохме да гледаме на проблемите като на предизвикателства и възможности и не сгрешихме.
Най-предизвикателнтата случка?
Може би момента, в който останах сам, беше най-предизвикателният. Така се случи, че карах сам в полупустинен район в продължение на 2 дни без мобилен обхват и място за спане. Навигацията не показваше точно маршрута, спуках гума, спука се предното стъкло и прочие. Но нито за секунда нямаше чувство за страх, което е странно – само чист фокус кое е следващото предизвикателство и как да преодолееш настоящето.
Наскоро гледах едни клипче, в което дама с VW Polo кара със 100 км/ч в продължение на 10 км в насрещното на магистрала „Струма”. При това в лявата лента... Стана ли свидетел на нещо подобно в Африка?
Извън столиците, движението по пътищата е рехаво – главно камиони и маршрутки, които карат доста неразумно. Изоставените катастрофирали камиони например, са честа срещана гледка. В Африка обаче никой не си мери егото или избива комплекси – поне аз не видях подобни шофьори, които могат да се срещнат все още по нашите пътища.
През Африка с Defender. А защо не с нещо по-луксозно – Range Rover например?
До Етиопия можеш да пътуваш и със болид от F1 (ако не броим товаренето на баржата от Египет в Судан). На повечето места пътищата са нови и перфектни. Но и много опасни. Рискът да изскочи дете, магаре или крава е постоянен, за разнообразие може обърната цистерна да е препречила целия път, стоейки там от седмици без никакво обозначение. Карането нощем в Африка е крайно нежелателно.
Аз не бях убеден, че и Defender ще премине през места, които могат да конкурират Марс или Луната. Но колата се справи блестящо.
Равносметката за Defender след близо 17 000 км?
Спукано челно стъкло, една гума и няколко ремъка за багаж. Само ние знаем какви условия преодоля Land Rover и бих казал без свян: Шапки долу за най-яката машина в света!
Срещна ли българи в Африка?
Срещнахме французойка, живееща в Лондон и пееща български народни песни. В Гондар, Етиопия. Светът е глобално село, но и е толкова голям.
Преминал си през много държави, какво те впечатли най-много, кое то шокира?
Говорихме с едно момче на име Тадесе – етиопец. За него беше късмет да опита месо веднъж в годината. И нямаше капка завист или омраза – сюрреалистично е предвид крайната бедност, в която тези хора живеят. Да притежаваш буквално само живота си и да се запазиш някак си чист от лоши помисли, е страхотен урок за всички нас.
Пътувал си много, а сега и през голяма част от Африка. Ако погледнеш по-философски на въпроса, къде ще наредиш България – в Черния континент, или имаме качества, които да ни карат да се гордеем, че сме членове на ЕС?
Ние, българите, сме в горните 20-30% от населението на планетата, които имат най-добро качество на живот. Затова и е феномен, че сме толкова нещастна нация. Странно е, че не ценим това, което имаме, но и не се стремим да променим това, което ни прави нещастни.
Част от протестиращите последните дни не искат да им се посочи къде е кладенецът, а искат някой всеки ден да им носи вода. Така се озоваваме в омагьосания кръг на протести за пълен стомах, не за цялостна промяна на страната, която да доведе до силна икономика и богати граждани.
Имал си любопитни срещи с полицията и митническите власти. Разкажи нещо интересно и как върви пазарлъкът с тях, има ли нещо общо с пазарлъка, който водим ежедновно с родните катаджии?
Това са близки срещи от четвъртия вид. Бяхме арестувани включително – в Найроби ни откараха до полицейското управление – за пресичане на двойно нерекъсната линия.
Понякога си възприеман като ходеща пачка пари. Но предвид крайната бедност, на която станахме свидетели, често хората бяха по-човечни и добри, отколкото съм допускал.
Как се почувства, когато достигна до крайната си точка на пътуването?
Беше навръх 31 декември към 20.00 часа. В последните метри преди Иглен нос очакваш да те завладее еуфория – след хиляди добри и понякога предизвикателни моменти достигаш финала на рискована експедиция.
Чувството по-скоро беше за постигната още една междинна цел и мисли за следващата – в случая товарене на автомобила в Кейптаун.
Сам, на парчето скала, което образно разделя Индийския от Атлантическия океан, се питаш къде е задоволството, удоволетворението от достигане на виртуалния финал. Моето обяснение е, че не се стремяхме самоцелно към края на експедицията, а изживявахме всяка минута, всяко място и всеки срещнат човек от нея.
Как се почувства, когато отново стъпи на родна земя?
Ние минахме целия континент за месец и половина и всеки ден ставаш свидетел на невероятни и непознати неща. Част от теб самия е още в Африка, има толкова много случаи и впечатления, които тепърва предстои да преосмислиш, подредиш в главата си. Интернет помогна да не се отделям от живота в България, така че нямаше отиване и връщане, само смяна на част от всекидневните предизвикателства.
Как те промени експедицията?
Един приятел ме попита как ми се е променил животът след експедицията. Смятам, че животът ти се променя не след, а когато решиш да направиш нещо подобно.
Със сигурност си спечелил душевно удовлетворение, но какво ти отне двумесечната експедиция?
Най-хубавият празник за мен – Коледа.
Автор: Пламен Георгиев
