Бившият президент на БФС, Валентин Михов, даде ексклузивно интервю за Ефирбет. В него футболният деятел сподели за трудностите, с които футболът трябва да се справя през месеците на пандемията, допълвайки, че тепърва очаква финансовата стабилност в сферата на спорта да бъде засегната.
Михов се върна и към времето, в което беше президент на футболния ни съюз, определяйки като истинско удоволствие работата му с играчите и футболните деятели от онова време. Той смята, че част от упадъка на родния футбол е свързан и със закриването на спортните училища.
Здравейте, господин Михов! Измина една необичайна година и настоящата започва по същия начин. Как я усетихте през Вашата лична гледна точка?
Беше много трудна година, свързана с това, което цяла Европа и цял свят търпи – тази пандемия. Всичко се решава при доста извънредни обстоятелства. Най-общо казано – трудна година.
Преди броени седмици станахте на 67. Има ли нещо още в професионален или личен план, към което непременно се стремите, въпреки богатия Ви житейски път?
Не е важно дали аз искам нещо, важното е каква е волята на хората. Аз може да искам много неща, но ако не съм желан, то това няма как да се случи. Зависи от ръководителите на нашия футбол. Не е важно какво искам – има какво да дам, но зависи дали ще бъда повикан, за да го изпълня.
Футболът беше сред най-засегнатите сфери на живот. В коя насока очаквате най-сериозни отражения за света на футбола, в дългосрочен план?
Определено върху тренировъчния процес ще са най-големите отражения. Половината отбор тренира, другата половина е извън строя, защото боледува. Тези катаклизми се отразяват на нормалната подготовка на отборите. Всичко тръгва оттам.
Също така, много е важно да се намерят подходящите кадри, които да обучат и подготвят новото поколение футболисти. Оттам тръгва всичко. При тази пандемия и кризисна ситуация обаче ще е много трудно да се правят някакви особени планове за бъдещето.
Има ли опасност да се спука своеобразния финансов балон, в който футболната индустрия живее от години насам?
Разбира се, сумите, които се плащат за един футболист стигнаха нечувани висини. Това го знаят и виждат абсолютно всички. Не е възможно един фубтолист да е оценяван и да получава толкова милиони, че даже и милиарди, няма значение кой е той. Няма да цитирам имена.
Трябва да се върнем към реалността и да осъзнаем отново, че многото пари не правят качеството на футбола по-високо. Парите са необходими за изграждането на правилна стратегия. Например, да не продаваш един от добрите си футболисти веднага, тъй като имаш нужда от финанси. Ако има финансова стабилност, то може да си позволиш да задържиш играча. При всички положения обаче ще има сериозни катаклизми в този аспект за футбола.
Продължавам темата за финансите, обръщайки поглед към родните клубове с традиции, които в даден момент са изправени на ръба на фалита. Има ли лек, според Вас, за да могат клубовете да постигнат поне известна финансова автономност и възможност да се самоиздържат?
В настоящата ситуация, с оглед на всички обстоятелства, не мисля, че някой може да каже със сигурност кога може да дойде това време и кога ще може да се изгради ефективна стратегия за нещо подобно. Ако се успокои ситуацията, то може и да се тръгне в тази насока.
Финансовата стабилност и стратегия винаги е свързана с развитие на собствени кадри. Това е основното. Оттам се намаляват бюджетите, защото собствените кадри са евтина работна ръка. Чак, когато се достигне до този момент, може да се говори за финансова автономия на клубовете. В настоящия момент това е доста сложно за постигане.
Българските клубове не изглежда, че се възползват от модела на развитие на собствени кадри, които да бъдат продавани и така да влизат свежи пари в хазната на отборите. Виждате ли перспектива да се промени това, в бъдеще?
Ами не мисля, че нещата стоят съвсем по този начин. Например, една Славия показва как може да се играе почти изцяло със собствени кадри, млади момчета. Други отбори също изглежда, че започват да тръгват по този път.
Не е достатъчно широко разпространено като практика все още, но се забелязва развитие в тази насока. Ако се купува нещо чуждо, то трябва непременно да е качествено и да се отличава в сравнение с това, с което ние разполагаме. Основно обаче е необходимо да се дава път на нашето, българското.
Прекалено голяма ли е зависимостта на футболните клубове от политически и частни интереси?
Съмнения в прекомерни политически интереси могат да се отразят на Левски или на други отбори в бъдеще, но това не е само по себе си определящо за процесите в сферата на футбола. Случаят с Божков беше изцяло извън рамките на контрола на света на футбола.
Да обърнем внимание и на родната действителност. Лудогорец и ЦСКА изглеждат далеч по-изравнени като възможности спрямо някои предишни сезони. Имаме ли изгледи да видим нов шампион в efbet Лига?
Зависи от това по какъв начин ще започне вторият полусезон – подготовката, попълненията. И двата отбора са финансово стабилни, така че ще зависи главно от стратезите, тези, които изграждат стратегията за развитието на клубовете. Мисля, че не е редно за мен, като външен човек, да говоря за двата тима, независимо, че съм бил дълги години във футбола. Надявам се единствено да стане интересно първенството.
Задава се Конгрес на БФС за избор на нов президент на Централата. Виждате ли фигура, която самият Вие бихте подкрепили за поста?
Това, което съм видял като кандидатури до момента, са тези на Христо Порточанов и тази на президента на Марица. Чувам отделно и за евентуална кандидатура на Кирил Ивков, както и други. Най-общо казано обаче за момента не е излязла истинска кандидатура, за да мога да преценя какви биха били плановете и идеите на съответната фигура. Ще изчакам това да стане, преди да дам мнение.
Вие сте имали невероятното удоволствие, навярно, да бъдете президент на БФС по времето на големия триумф на националния ни отбор през 1994-та година. Какво се обърка в българския футбол след това?
Лесно се ръководеше футбола по онова време, защото имаше какво да бъде ръководено. Имахме футболисти, които бяха подготвени от специалисти, които понастоящем в провинцията липсват, но и не само в провинцията има липса. Тези, които произвеждат футболисти в момента нямат за цел да подготвят играчите, за да станат титуляри в съответните си отбори.
Тогава беше удоволствие да работиш с футболисти от подобен калибър, подготвени наистина добре. Не на последно място, те се бяха поевропейчили, защото почти всеки един от тях беше титуляр в западноевропейски клубове.
Редица футболни деятели виждат в закриването на спортните училища основна причина за трудностите ни да произвеждаме качествени футболисти понастоящем. Съгласни ли сте с това твърдение и смятате ли, че тези училища имат място и в днешното общество?
Спортните училища винаги са били важна част от футболната система. В това число помагаха и военните училища. В тези учреждения е бъдещето, защото само там може да се даде основата, върху която да се изгради след това професионален футболист. Независимо от някои свои недостатъци, спорните училища определено имаха голяма роля в изграждането на нашите играчи.
И за финал – какво пожелавате на себе си и на българския футбол занапред?
Призовавам да сме здраво стъпили на земята и да изчакаме да видим как ще се развият нещата, защото не може да се прави никаква стратегия при тези кризисни обстоятества. Трябва да се върнем малко назад и да видим защо сме имали успехи и да се опитаме отново да ги пресъздадем.
