Янко Динков е иконата на футбола в Дупница. Под негово ръководство Марек постигна най-големите си успехи, които едва ли ще бъдат надминати някога. С Динков като треньор дупничани спечелиха бронзовите медали в елита, вдигнаха Купата на България след епична победа над ЦСКА на Националния стадион „Васил Левски“ и записаха престижни победи в европейските клубни турнири срещу Байерн (Мюнхен), Ференцварош и Абърдийн в Дупница. По онова време в състава на немския гранд са имена като Герд Мюлер и Карл-Хайнц Румениге, а шотландците се водят от младия специалист Алекс Фъргюсън, който години по-късно ще се превърне в запазена марка в бранша.
Янко Динков е бил също треньор на националния отбор, на олимпийския национален тим и на други родни футболни клубове.
Потърсихме Янко Динков, за да коментира пред читателите на Efir Бет актуални футболни въпроси в родния ни футбол и най-вече защо футболът бе погребан в утвърдени центрове.
Г-н Динков, благодаря Ви, че се съгласихте да разговаряте с нас. Да Ви попитам първо, как сте?
Благодаря и аз, че ме потърсихте. Общо взето съм в добро здравословно състояние, макар че имам болки в кръста, а и краката взеха да ме предават. Но от Ковид не се страхувам, тъй като съм ограничил контактите си и основно си стоя у дома.
Ходите ли на мачове на Марек?
Ходя, но не на всички и когато времето позволява да изляза от вкъщи.
Няма ли кой да оправи футбола в Дупница?
Ако трябва да съм искрен, местните футболни хора се стараят, но времената са трудни, а и с тази пандемия приоритетите са други. Най-важно сега е, че Марек присъства в професионалния футбол.
Но присъствието му е поставено на карта. Ще успее ли да оцелее напролет?
Вярвам, че ще го направи. Но искам да пожелая на ръководителите през следващия сезон да направят така, че Марек да се изкачи до горните места в класирането на Втора лига и да не трепери за мястото си в нея. Това реално може да бъде постигнато с една подобрена клубна организация.
Не само в Дупница я карате на спомени. Защо в центрове като Бургас и Сливен например вече не развиват сериозен футбол?
Вината е на местните общински ръководства, тъй като футболът още не е станал държавна политика. Градската власт смята, че ангажиментите й към футбола се изчерпват с поддръжката на стадиона. Това е доста малко, а и не навсякъде са прави както трябва, като знам на какви безобразни терени се играе във Втора и Трета лига.
Но по закон общините няма как да финансират отборите си, а и пандемията прави нещата във футбола сложни.
Преди пандемията беше същото. Вижте, кметът държи хляба и ножа, и ако показва отношение и лице към футбола, ще намира вратички в закона или други начини, за да го финансира и да създава условия за правене на футбол. Защото футболът е обществен феномен. Как е възможно например в един от най-напредналите ни градове през последните години, какъвто е Бургас, да останат без отбори в професионалния футбол. Вижте каква даденост има градът, какъв бизнес се развива, колко примамлив изглежда за спомоществователи и рекламодатели за футбола.
Така казано излиза, че бургаски тим трябва да се бори за медалите?
Дори да не се бори, не трябва да излиза от шестицата на елита, не трябва въобще да изпада от елита. А те системно унищожаваха футбола в Бургас, докато стигне дъното. Имаха най-хубавия стадион, а допуснаха единият отбор да плаща наем, за да играе на него. Другият стадион пък, и той е с неизяснен статут. Щом във водещ град като Бургас и богата община, не могат да правят футбол, какво да говорим за по-малките общини.
Г-н Динков, харесва ли Ви футболът в групата на майсторите?
Гледам, разбира се, редовно мачовете. Какво да ви кажа, за мен амбицията и желанието на българските футболисти, надвишават качествата.
Искате да кажете, че няма материал?
Дори да има, е малко. Съвсем недостатъчен, за да помогне и на националния тим.
Пречат ли чужденците на нашия футбол?
Някои пречат, други помагат. Във водещите отбори вдигат класата, но в другите я свалят.
Казахте, че не виждате качество, как тогава ще се справи Ясен Петров?
Футболът е отражение на държавата. Почва се от най-долу. Аз не виждам в повечето градове да има бази, на които да израстват талантите. Говоря за бази. Вместо това се правят маломерни терени или изкуствени такива, тъй като е по-лесно и финансово по-изгодно. Така трудно в мъжете ще влизат играчи, каквито имахме навремето. Що се отнася до селекционера на държавния тим, пред него в тази ситуация пътят остава един – да продължи да налага смело млади футболисти, както го оправи, в очакване да дойдат по-добри времена за футбола ни.
Г-н Динков, кой ще стане шампион?
Лудогорец има леко предимство, предвид дълбочината на състава и по-голямото финансиране, което му позволява да привлича футболисти по всяко време и откъдето поиска. Но за мен битката за титлата този сезон е непредсказуема и вероятно шампионът ще бъде излъчен в прекия двубой между Лудогорец и ЦСКА в плейофите.
Относно разгорещените дебати след резултатите в анкетата за Футболист на годината, Вие какво мислите – Десподов ли заслужаваше да е №1 или Камбуров?
Правилно Кирил Десподов бе избран за най-добър футболист. Имаше силна година и бе с основна заслуга за поредната титла на Лудогорец. Десподов се утвърди също и като лидер в държавния тим, вкара много и важни голове. Относно Камбуров – той още след като подобри рекорда на Жеков, получи своята заслужена награда, която упорито преследваше. Но журналистите все пак избират най-добрия футболист за дадена година, а не най-добрия голмайстор в историята на първенството.