Иван Вутов остави треньорска следа в Левски, след като прекъсна черна серия от четири години поред без титла, и изведе „сините“ до шампионския връх през 1993 година. Онова злато бе и по-сладко, тъй като бе постигнато с цял отбор сини юноши в състава.
Nostrabet потърси Иван Вутов, за да разбере какво мисли за прекрасната новина за Левски, която Сираков обяви на 24 май. В хода на разговора за очакванията му по какъв път ще тръгне Левски, Иван Вутов казва и какво мисли за бившите си играчи Наско Сираков и Мъри Стоилов, които се очаква отново да бъдат тандем на „Герена“.
Г-н Вутов, как приехте бомбастичната новина за Левски – нов спонсор, който е милиардер, ще строи нов стадион, ще прави силен отбор?
Прекалено хубаво звучи. Понякога такива хубави неща не се оказват истина, но дай Боже, сега да е такава. Левски заслужава да излезе от батака, в който беше попаднал.
След като рогът на изобилето се изсипе на „Герена“, може ли още следващия сезон Левски да детронира Лудогорец?
Лошо е, когато нямаш пари, но парите не гарантират успехи във футбола. Важно е да случиш на нови играчи, после те да се напаснат в състава, да се изгради и обиграе отбор, да се направи колектив, структурата в клуба и вътрешната организация да са изрядни, всичко това отнема време.
Ако Левски го постигне и като се има предвид, че Лудогорец през последните години върви надолу в игрово отношение, син златен триумф не е лишен от логика?
При Лудогорец проблемът е, че се събраха много качествени играчи и се оформи една дълга пейка, защото не може всеки да е на терена. От друга страна, обаче тимът от Разград нямаше реална конкуренция у нас до този момент и набраната инерция му помагаше да реди титла след титла.
Опасявате ли се, че в преследването на високи цели и с наличието на много пари, Левски ще пазарува скъпи футболисти и така рискува да унищожи своите юноши, които бяха налагани през изминалия сезон?
Има такъв момент. Много сини момчета „проходиха“ при мъжете и ако им обърнат гръб, ще е клубно предателство. От друга страна в България често идват чужденци, които, едно, че не превъзхождат нашите играчи, и второ, още на втория месец се „претопяват“ и започват да мислят като българи. Казват си: Вземам тези пари и си тръгвам.
Левски винаги е успявал със свои кадри и Вие най-добре го знаете.
Само ще Ви кажа, че когато аз бях треньор на Левски, в състава бяха 8-9 негови юноши и станахме шампиони. Историята помни и други такива примери, които ясно показват, че Левски е силен и винаги е успявал, когато разчита на свои юноши, а не на „прелетни птици“.
Какво бихте казали на публиката на Левски?
Ако е вярно, че има 20 000 членове на клуба, това е малко за клуб като Левски. Трябва да станат далеч повече, защото зная колко много левскари има в София и България. Членският внос е от значение, дори и при солиден спонсор. Но феновете трябва само да подкрепят клуба, а не да се месят в работата на ръководството. Твърдя го, защото ми стана неприятно, когато през последния сезон привърженици на сини фракции, след като събраха пари за издръжката, започнаха да поставят условия от рода на: Защо играе този, а не онзи? Защо не играем добре? Този докога ще го търпим?
Лесно ли работехте с Наско Сираков преди на „Герена“?
Не беше лесно, но той е от играчите, които могат сами да решат даден мач с един удар, с едно отиграване. Наско е от онези лидери, които влияят на съотборниците си на терена само с едно подвикване, ако види, че се размотават. Във всеки голям отбор трябва такъв тип футболист.
Сираков ще остане в клуба като президент, в каква посока ще го води, вече с пълна каса?
Наско е ерудирана личност, с високи амбиции. Такъв беше и като футболист. Хубавото за него е, че в Левски занапред ще се работи професионално, защото досега беше аматьоризъм. Мисля, че Наско ще прави това, което най-добре умее – да е технически директор, който отговаря за селекцията и е плътно зад треньора. Наско знае какво трябва да се направи и къде трябва да се пипне, и не се съмнявам, че заедно с Мъри ще водят Левски нагоре.
Значи сте убеден, че до дни Мъри Стоилов ще се завърне като треньор на Левски, както всички левскари очакват?
Така ще стане. Ако съм честен обаче, мислех, че Мъри трябваше да превъзмогне своето его и да се върне още миналото лято, за да помага на Наско по време на жестоката криза да укрепи отбора.
Ще успее ли Стоилов още в първия си сезон да постигне нещо значимо?
Това негово завръщане ще е нож с две остриета, защото вдигна летвата високо през първия си престой на „Герена“ и сега от него ще се очаква да повтори същото. Във футбола, обаче няма нищо сигурно, но дори нещата да не се получат веднага, Мъри ще получи огромен кредит на доверие и достатъчно време, за да реализира идеите си. Все пак той ще има подкрепата на Наско Сираков и публиката. Феновете много обичат Мъри. Моуриньо да беше поел Левски, нямаше да го посрещнат така топло, както ще направят с Мъри.
Работили ли сте и с Мъри Стоилов. Какви са впечатленията Ви от него?
Първо му бях треньор в Хасково и пред очите ми израсна като футболист. Беше двигателят на отбора. Ако той не вкараше гол, нямаше кой да го направи. С Мъри отборът се върна в елита. По-късно се събрахме и за един полусезон в Левски, където също беше на ниво и реализира трансфер във Фенербахче. На Мъри му беше много ясна играта и не съм изненадан, че стана и качествен треньор.
Стоилов две години и половина не е водил клуб. Ръцете може и да го сърбят за работа, но доколко отсъствието от големия футбол може да му се отрази?
Това е големият въпрос. Две години и половина са дълъг период от време. Футболът се развива динамично, всеки ден трябва да следиш новостите. За мен треньорският занаят е като този на пианиста – трябва да го практикуваш постоянно. Ако пианистът не свири два-три дни на пиано, вече е изгубил техниката на пръстите. Надявам се с Мъри и Левски всичко да бъде наред.
Г-н Вутов, като треньор на Левски обърнахте ЦСКА от 0:2 до 3:2. Това ли Ви бе най-сладката победа със „сините“?
Най-сладко ми беше, когато пет кръга преди края пихме шампионско в съблекалнята, тъй като вече си бяхме осигурили титлата. Иначе в онзи мач с ЦСКА, бях сигурен в обрата, това казах и на момчетата на почивката. Феноменален първи гол с прехвърлящ удар на Пламен Гетов, фанастичен победен гол на Гетов след скрит пас за учебник от аутлинията на Наско Сираков. Тази ситуация я гледах много пъти по европейския видеообмен. Наско даде триковия пас с финес и лекота, беше наистина впечатляващо.
Защо сега в Левски и България няма такива футболисти, като Сираков и Гетов?
Ако оставим настрана дарбата, която е дадена от Бог, навремето след груповата тренировка, играчите оставаха, за да работят индивидуално, да се усъвършенстват. Сега липсват такива индивидуалности, няма я склоността към импровизацията, няма я романтиката, няма я свободата. Треньорите държат футболистите да се придържат стриктно към това, което са им казали да правят на терена. Ако видят, че някой не спазва указанията и опитва да прави нещо различно, едва ли не ще му одерат кожата.
Източник: https://nostrabet.com/
