Крайният защитник, Ивайло Марков, даде ексклузивно интервю за сайта Nostra-bet, в което сподели впечатления от първите седмици престой в новия си клубен отбор – израелския Апоел Хадера. Бившият играч на Царско село разкри, че не е имал особени колебания, преди да приеме офертата на тима от град Хадера, като допълни и какви са разликите, на първо четене, между родния футбол и този в Израел.
Марков, който е фен на Левски, не пропусна и да отбележи задоволството си от завръщането на Станимир Стоилов на „Герена“, смятайки, че това ще е страхотна възможност за развитие на младите играчи в клуба. Ивайло засегна и темата за амбициите си за попадане в националния отбор на България в даден момент.
Здравей, Ивайло! Вече от няколко седмици си част от израелския Апоел Хадера. Какви са първите ти впечатления?
Трябва да кажа, че бях посрещнат изключително добре и дружелюбно от абсолютно всички в клуба. Градът Хадера не е много голям, но в него имаме всички необходими условия, за да се подготвяме и възстановяваме на чудесно ниво. Вече се опознах и със съотборниците ми, така че мога само да съм доволен от първите седмици в Израел.
Как се реши на тази стъпка?
Аз лично съм човек, който не обича да стои на едно място. В това отношение търся винаги да се развивам и затова не се колебах особено, преди да приема това предизвикателство. За мен е важно да усещам, че вървя напред.
Действително, имах предложение да остана в Царско село, където изкарах едни от най-хубавите години в живота ми. Много съм благодарен на президента Стойне Манолов, както и на всички хора, които са част от клуба за условията, които ми бяха предоставени по време на престоя ми. Сега обаче усетих, че е време за ново предизвикателство.
Съветва ли се с някого, преди да направиш трансфера?
Да, разбира се, запознах се с условията. Хората, които се свързаха с мен, ми обясниха подробно за клуба и града и отговориха на моите въпроси. Разбира се, направих и свое паралелно проучване, но в нито един момент не се колебах прекалено много и се радвам, че направих тази стъпка.
С кои аспекти на живота в страната ти е най-сложно да свикнеш за момента?
Ами трудностите са в рамките на нормалните неща за всеки футболист, който излезе зад граница. Липсват ми приятелите, семейството, домът, но се опитвам да се концентрирам върху представянията си с Апоел.
Въпреки краткото време, в което си там – кои са най-отчетливите разлики между българския и израелския футбол?
Израелският и българският футбол всъщност нямат толкова големи и отчетливи разлики, но в някои аспекти има много сериозни амплитуди. В инфраструктурен план няма как да не отбележа страхотните стадиони в страната. Вече съм играл на няколко и всички са страхотни съоръжения, което не може да се каже, че е характерно за родната действителност.
В спортно-технически план агресията и темпото се доближава в огромна степен до западните стандарти. Играта в атака, защита, преходите между двете фази, всичко се случва на далеч по-висока скорост. Иска ми се в България да е подобно положението, но за съжаление не е така. Има разлика и в манталитета на хората, които се отнасят изключително професионално и учтиво във всяко отношение.
В интервю наскоро призна, че Левски е имал интерес към теб, но „сините“ са закъснели с офертата. Би ли се позамислил, ако Станимир Стоилов ти отправи оферта в бъдеще?
Да, както казах с Левски бяха водени преговори. Като човек, чийто семейство е пълно с фенове на Левски, това определено беше много приятно чувство. В момента обаче съм изцяло отдаден на Апоел Хадера, тук съм едва от няколко седмици и не мога да мисля толкова напред във времето. Във футбола всичко се случва много бързо, така че не мога да правя особено дългосрочни планове.
Връщането на Стоилов, от друга страна, е страхотна новина. Това е сред най-добрите треньори в България и като всички левскари няма как да не съм щастлив, че той отново е „Герена“. Неговото назначаване, също така, е голяма възможност за младите играчи, които да научат много нови неща и да се развиват успешно под негово ръководство.
Ти определи себе си като почитател на клуба. В каква степен си оптимист след последните промени около Левски, че добрите дни на „Герена“ може постепенно да се завърнат?
Разбира се, оптимистично настроен съм за бъдещето на клуба. Според мен поетият път е най-правилният – именно по него трябва да продължи да върви Левски и занапред. С много работа съм убеден, че отново тимът ще се завърне на върха.
Виждаме, че българските клубове отново се представиха силно в квалификациите за европейските клубни турнири. Доколко може да е от полза за целия роден футбол, ако Левски се присъедини към Лудогорец и ЦСКА?
Разбира се, ако Левски вдигне нивото и започне да се бори за евротурнирите това ще има позитивно отражение върху българския футбол. Не трябва да се говори само за Левски обаче. Дано и Ботев Пловдив, Локо Пд и другите отбори успеят да вдигнат нивото и да се доближат максимално много до равнището на Лудогорец. Това е класата, към която е редно да се стремят всички, само по този начин ще надграждаме и в двубоите в Европа, а и като индивидуална класа, която да се пренесе в националния отбор.
Да поговорим и за националния отбор. Три много позитивни резултата в последните дни и една група от играчи, която изглежда много сплотена. Виждаш ли по-позитивно бъдеще?
Да, според мен определено се забелязва положителна промяна. В момента тече една смяна на поколенията, навлизат все повече нови играчи в състава и получават шанс да докажат, че трябва да са там и за бъдеще. С много работа и търпение се надявам скоро отново да се борим за класиране на големи първенства.
В последните 18 месеца виждаме една мини революция по родните терени и налагането на много повече млади играчи. Ще продължи ли тази тенденцията и занапред?
Това е едно хубаво явление в родния футбол. Може би е свързано и с пандемичната обстановката и цялостните финансови затруднения, които изпитват доста отбори. Надявам се да се превърне в тенденция и занапред, защото е важно да се дават шансове на младите.
Важно е обаче, на първо време, да се концентрираме върху това да произвеждаме подготвени млади играчи, които да имат качествата за мъжкия футбол. Няма да е добре за никого, ако самоцелно и някак насила вкарваме младоци в тимовете от елита. Всичко започва от повишаването на нивото на работата в юношеските школи. Мисля, че има подобрение в това отношение, но трябва да продължим да работим, за да може да излизат все повече и повече добри български състезатели.
В медиите излезе информация, че Ясен Петров следи изкъсо твоите изяви. Имаш ли самият ти подобна информация?
Ами самият аз нямам такава информация, но предполагам, че селекционерът е поел задължението да следи всички български играчи, независимо дали се състезават в България, или зад граница. Лично аз искам да се концентрирам върху изявите си с Апоел. Ако Петров реши, че мога да помогна с нещо на тима, то за мен ще е истинска чест и удоволствие да облека националния екип.
Намиране на място в националния отбор сред амбициите ли ти е в рамките на близкото бъдеще?
Разбира се, няма футболист, който да не се цели в получаване на повиквателна за националния отбор. Това е най-голямата чест и най-голямото удоволствие за всеки играч. Не мога обаче да мисля прекалено много по тази линия. Ако се развивам и представянията ми са добри, то чак тогава може да се замисля по-сериозно.
И за финал, Ивайло – какво си пожелаваш в личен и професионален план до края на годината?
Пожелавам си здраве, дано нямам контузии и да мога да продължа да се налагам в състава на Апоел Хадера.
