Христо Сотиров – бързоногото и нестандартно дясно крило, ще бъде помнен винаги от привържениците на пловдивския Локомотив. Той е увековечил името си в клуба, като един от заслужилите футболисти, донесли първия му трофей. Това се случва през 1983 година, когато играещият в „Б“ група тим бие на финала Чирпан с 3:1 и вдига Купата на България. Христо е сред най-добрите на терена и в двата двубоя с най-много публика на Локо в Пловдив и извън града.
В първия при успеха над Берое с 2:0 във Втора дивизия на градския стадион „Девети Септември“ идват 42 000 зрители, а в баража за елита при 2:1 над Осъм (Ловеч) на стадион „Васил Левски“ в София на трибуните са над 35 000 „черно-бели“ запалянковци.
Сотиров е и единственият футболист на Локо, който се разписва в четири от петте му паметни срещи в рамките само на 3 месеца през 1983 година. Той е точен по веднъж при 3:2 над ЦСКА в ½-финала за Купата в Ихтиман, на финала и при успеха над Осъм. Открива също и резултата при 1:2 срещу Черноморец в първия бараж за „А“ група, а реваншът на „Лаута“ завършва 0:0. Тези пет мача са гледани от общо над 85 000 почитатели на Локо и за тях още се говори.
В интервю за ефир-бет Христо Сотиров дава мнение за битката за Пловдив, както и за Христо Бонев и Димитър Илиев, разказва необикновена история за първите му стъпки във футбола.
Г-н Сотиров, кой е фаворит в предстоящото дерби на Пловдив?
Не мисля, че има такъв. Най-малко, защото в мачовете между двата отбора често е побеждавал този, който е бил в по-неблагоприятна ситуация.
Кой сега е в такава?
На теория Локо, тъй като е с 11 точки по-малко, а и Ботев е лидер. Но от друга страна пък смятам, че ние тръгнахме нагоре с двата добри последни мача, в които завършихме 2:2 с Левски и взехме първата си победа за сезона - с 2:0 срещу Царско село в София. Тези резултати ще вдъхнат допълнително самочувствие и увереност в силите на момчетата.
Ще се отрази ли на Ботев отпадането за Купата?
Не вярвам. Под Царевец Ботев запази силите на половин отбор титуляри, което показва, че мисли само за първенството. А и когато предстои битка за Пловдив, резултатите от предни мачове, моментното състояние и всичко друго остава на заден план.
В последното дерби Локо разби Ботев с 6:0. Ще бъдат ли „канарчетата“ още по-мотивирани и нахъсани, за да вземат реванш?
Може и така да се каже. Все пак това е най-тежката им загуба в битката за града. Другата е с 3:7, когато гледах спектакъла от трибуните.
Какво помните от дербитата с Ваше участие?
Всичките бяха празници за футбола и града, а повечето са били както оспорвани, така и с интрига до самия край. Все пак всеки футболист искаше да изпита чувството какво е да си господар на Пловдив поне за шест месеца. Но, ако трябва да съм честен, за мен лично тези дербита не са били успешни. Дори не помня да съм вкарвал гол на съперника. Все пак съм побеждавал Ботев с 4:0 и тази победа ми е скъпа. Имам още успех с 1:0 и няколко равенства.
С кои играчи на Ботев сте най-близък?
Най-вече с Костадин Костадинов, с който и до ден днешен се виждаме. В прекрасни отношения съм и с Антим Пехливанов. С него играхме заедно в Горубсо (Мадан). Беше само на 17-18 години, но си личеше, че ще стигне далеч във футбола заради безспорните качества.
Локомотив потегли трудно в първенството. Коя е причината?
Разбираемо е това тежко начало, след като ни напуснаха 6-7 титуляри и предвид финансовите трудности, които се афишириха. Локо все пак не е Лудогорец, за да има 22-ма равностойни футболисти и всичко да е изрядно в клуба.
Ще успее ли Локо да се съвземе, да компенсира неприятния старт и да се изкачи например до топ 6?
Надявам се да го постигне. Както казах, виждам че в последните два мача тимът се стабилизира, а и като цяло разполагаме с добър отбор. Просто е необходимо новите попълнения да се интегрират към тима, да свикнат със стила му и да се подобри синхрона между отделните линии. Но аз най-много се радвам, че в този Локомотив играят хора с морал и истински мъже. Ако не бяха такива, вече да бяха напуснали в тази обстановка. Тяхното оставане ме прави оптимист за бъдещето.
Какво мислите за Димитър Илиев?
Много ми харесва. Митко е лидер и обединителна фигура, притежава и харизма. Той е от тези футболисти, които могат да решат мач само с едно докосване или едно отиграване. Щастлив съм, че Локо го има и дано още дълго да се радваме на играта му.
Г-н Сотиров, как станахте локомотивец?
Мисля, че съм се родил такъв. Още като малък не изпусках мач на Локото, въпреки че, ако Христо Бонев не беше в състава, си тръгвах, тъй като нямаше да ми е интересно да гледам.
Кой Ви направи футболист?
Моята история е странна, защото аз на практика до 19 години не съм играл организиран футбол. Когато учех в Художествената гимназия в Казанлък и бях в девети клас, един ден бягахме 100 метра в часа по физическо. Оставих моя съперник на половината разстояние и на финала учителят засече 11,20 секунди. Не можеше да повярва и ми каза да бягам пак. Отново финиширах първи за 11,20. Тогава той ми каза, че непременно трябва да тренирам някакъв спорт. След дни на Ученически игри бих фаворита и на 100, и на 200 метра, и го пратих да става първи на дълъг скок. Въпреки призивите на моя учител, така и не започнах да спортувам, тъй като нямах време. В гимназията бяхме доста ангажирани с учебните часове, а и рисувахме до късно вечер. Все пак два пъти месечно се връщах в събота и неделя в родния ми Брестник и играех за отбора в селските групи по фубол. Там са ме забелязали от Горубсо (Мадан). Свързаха се с мен и ми предложиха да ми оправят казармата, ако приема да служа в Мадан и да играя за тима в зоните. Аз им отговорих, че ще си помисля известно време. В крайна сметка се съгласих и на 19 години започнах да тренирам и да играя футбол.
Как преминахте в Локомотив?
Още през първата ми година в Горубсо като войник, показах, че имам качества. И малко по-късно привлякох интереса и на Локомотив, и на Ботев. Искаха ме едновременно и двата пловдивски клуба. Спомням си, че след като се уволних, пред казармата ме чакаха три автомобила. В единия беше Райко Стойнов от Ботев, в другия – шефът на Локото Никола Щерев с треньора Атанас Ангелов, а в третия – зет ми. Още тогава от Ботев и Локо ми направиха предложения. Отговорих и на двата клуба, че ще мисля и се прибрах в Брестник с колата на мъжа на сестра ми. В следващите дни преговорите продължиха. От Ботев дори обещаха, че веднага ще ме направят офицер, а с такъв статут в тима бяха само Славков и Гаръбски, Бог да ги прости. Една вечер обаче пред дома ми спря кола с емисари на Локо. Казаха ми, че Христо Бонев иска да разговаря с мен. Как да откажа, за мен Зума беше като Господ. Заведоха ме при него в спортния диспансер, беше около 21 часа един четвъртък. Бонев ми каза, че ме е гледал, че съм имал качества и би се радвал да премина в Локомотив. Тогава той беше контузен, но ми обеща в неделя да играе срещу Ботев (Враца), за да ми подава. Именно Бонев се оказа човекът, който ме убеди да кажа „да“ на Локомотив. Само след три дни направих дебют за Локо с победа – 2:1 над Враца, на градския стадион в Пловдив. Винаги ще съм благодарен на Зума, че ми помогна да направя верен избор, защото с Локото имах прекрасни 10 сезона – епични победи, първа купа за клуба и неповторима публика, която ни следваше навсякъде.
Ще бъдете ли на дербито в събота?
Разбира се. Отивам на „Лаута“, купувам си билет от 12 лева и сядам встрани от ложата, откъдето заедно с други ветерани гледаме мачовете и коментираме.
Правилно ли разбрах, че ще си купите билет?
Абсолютно. Аз го правя редовно и ще продължа да го правя, за да помагам на моя любим Локомотив и като фен.
