В Ботев (Пловдив) са играли силни централни нападатели, но един от тях си остава по-специален. Това е Антим Пехливанов, известен на футболните хора и като Турната. През 80-те години на миналия век той бе №9 в един от най-добрите отбори в историята на „канарчетата“. Отбор, който винаги ще се помни заради неповторимите спектакли, които поднасяше на публиката. Майстор на играта на глава, с поразяващ ляв крак и безпощаден завършващ удар, Пехливанов вкарваше феноменални голове и бе любимец на „жълто-черните“ привърженици. С екипа на Ботев той стана вицешампион на България и четири пъти бронзов медалист и веднъж голмайстор на „А“ група.
В интервю за Nostrabet Антим Пехливанов дава мнение за настоящето на Ботев и за водача на атаката му и какво отношение трябва да получава Тодор Неделев от симпатизантите на тима.
Г-н Пехливанов, хареса ли Ви стартът на Ботев в първенството?
Да. Добре тръгнаха момчета, 7 точки от 12 възможни и място в топ 4 звучи приятно на този етап. Да не забравяме все пак, че е началото на сезона, а в нашия отбор има много нови играчи.
Кога Ботев ще заиграе така, както на всички ботевисти им се иска?
Надявам се от мач на мач да вдигаме игровото си ниво. Както казах, дойдоха много нови момчета и те още не са се опознали. Когато се интегрират напълно към отбора и се получи стиковката, ще израстваме спортно-технически. Очаквам в движение Ботев да се развива в правилната посока и да изгражда свой собствен стил.
Вероятно намеквате за офанзивен стил, тъй като Ботев винаги е атакувал, да не говорим за романтичния футбол, който играеше Вашето поколение?
Да, искам Ботев да атакува и да не позволява да го атакуват. Да е доминиращ на терена. Но съм наясно, че не винаги може да се получава. Важното е тимът да придобие свой приятен за окото игрови облик и да поддържа постоянно добро игрово ниво, а футболистите винаги да се раздават максимално.
Като централен нападател, как ще коментирате гола на Атанас Илиев във Враца?
Майсторско изпълнение. Аз харесвам Наско. Има много футбол в него, движенията му са правилни, пласирането пред завършващия удар – също. Отделно не е егоист на терена. Неслучайно стигна и до националния тим и се радвам, че води нашата атака.
Той обаче скоро ще бъде продаден в чужбина?
Това е въпрос на клубна политика. Футболът отдавна се е превърнал и в бизнес, и трансферите са част от играта. На Наско, както и на другите в Ботев, пожелавам да не спират да се усъвършенстват. Ако трябва, да остават допълнително след тренировки, а не да бързат да се къпят, за да работят за отстраняване на слабостите си в играта, които треньорите забелязват.
Какво мислите за чужденците в Ботев?
Сред тях има и добри играчи, които могат да помогнат на тима. Но аз като цяло съм настроен малко скептично към чужденците по нашите терени. Разбирам, че футболът се промени, а и България е в ЕС. Знам, че по Закон не можем да ги лишим от работа, но все си мисля, че е редно БФС да се намеси и да ограничи бройката на легионерите във футбола ни. Примерно не повече от трима-четирима от тях да са едновременно в игра. Ако не бъде направено нещо подобно, няма да се оправи и националния ни отбор.
Да разбирам ли чужденците пречат на развитието на юношите и младите футболисти на Ботев?
Това е малко грубо казано, защото ако един футболист има качества, характер и хъс за изява, няма кой да го спре, нито треньорът ще се лиши от услугите му. Но е вярно, че много често заради скъпи чужденци, таланти на Ботев са оставали на заден план през последните години.
Може би и младите имат вина, най-вече с цялостното си отношение към футбола, че не се разчита на тях?
За някои младоци това е така, но не за всички. Специално в Ботев, предвид тази модерна база, с която разполага, в основния състав трябва да има редовно по няколко негови кадри. Тази наша база задължава да се произвеждат стойностни играчи за представителния тим. Оттам нататък, като влязат в мъжете, отговорността е тяхна, и на треньора. Последният да ги налага търпеливо и да им показва, че им вярва, а младите – да се стремят да оправдават доверието с представянето си. Моето голямо желание е да виждам един ден поне четири-пет момчета от школата ни да изграждат ядрото на Ботев. Защото Ботев е бил най-силен с ботевисти в състава.
Г-н Пехливанов, кога очаквате Тодор Неделев да си върне оптималната форма?
Няма да стане бързо и всички ботевисти трябва да проявят разбиране и да са снизходителни към Тодор. Нормално е след такава операция, да е предпазлив, да е по-внимателен, особено при единоборства, да си пази крака. Аз също съм имал тежки операции, дори цели три на лявото коляно. Когато се върнах на терена и скачах за висока топка, се притеснявах да не контузя пак крака си при падането.
Но сега медицината е на далеч по-напред и подобни операции са успешни, включително и периодът за възстановяване.
Хубаво е, че съвременната медицина помага, тъй като травмите са неизбежни за всеки спортист. Мен например навремето ме объркаха с първата операция в България и един немски специалист ми каза, че ако положението ми остане такова и не си сменя ставата, трябва да ми отрежат крака. Тогава ръководството на панаира в Пловдив помагаше на Ботев. С тяхно съдействие и с моите спестени 1000 долара, отидох в Австрия, там ме оперираха наново и отново играх футбол. Но година и половина бях извън терена, а в първите 150 дни се движех с патерици. А бях само на 25 години. Представете си футболист на тази възраст да се справя с такъв проблем. Някои направо спираха, добре че аз имах късмет да продължа да играя.
Къде виждате Ботев в класирането този сезон?
Моето желание е първо да завърши в Топ 6, а след това да се бори за Европа. Новият собственик вече показва, че иска да направи силен Ботев, но дано в този проект дейни участници да бъдат и възпитаници на школата на Ботев.
Защо вече не се правят футболисти в България, както преди?
Преди години изборът на кадри беше по-голям, за треньорите в школите оставаше само да развиват най-талантливите и после те да пробият в мъжете. Сега животът е различен и предлага други изкушения. Никой не може и да упреква родителите, ако виждат, че техните деца имат качества да се реализират в други сфери. Но това не пречи например да се върнем към някои подходи, които навремето даваха резултати. Когато футболистите се откриваха в училищата или на мачове на деца в най-ранна възраст. Мисля, че освен да са теоретично подготвени и запознати с футболната литература в интернет, треньорите на подрастващи не трябва да чакат детето да дойде само на стадиона. Вместо да стоят по стаите си, да обикалят училища, площадки, махали и да гледат редовно мачове на деца, за да имат възможности за по-широк подбор.
