Втори скайп урок за учениците от българското съботно-неделно училище “Кирил и Методий” в Париж бе изнесен от Стара Загора. По предложение на преподавателя по български език и литература Румяна Шибилева-Ронжие, която е старозагорка, на 23 февруари виртуално в родината се пренесоха децата от 1-ви до 5-и клас. Скайп урокът бе на тема мартениците и уникалната българска традиция за 1-ви март. За тях им разказаха старозагорският стожер на мартеницата Таня Иванова и етнографът на Регионалния исторически музей доц. д-р Евгения Иванова.
На 1-ви март възрастните жени ставали рано да преметат къщата и двора. Пресуквали бял и червен конец, вълнен или памучен, и го връзвали на ръчичките на децата, момите, мъжете, на добитъка и на плодните дръвчета за здраве и плодородие. Те вярвали, че с червено-белите усукани конци ще накарат своенравната Баба Марта да се усмихва по-често, а годината да бъде плодородна и благодатна. “Вече сме далеч от тези поверия, но българите пазим традицията където и да сме по света и закичваме с мартеници близки и приятели”, разказа им Евгения.
Как да си направят сами мартеници в Париж, пък, им показа Таня. Демонстрира им с какви инструменти преди много години жените са пресуквали конците - с прясук или с вретено. 
Археологът Пламена Бакалова организира за парижките българчета виртуална разходка по улицата на античния град Августа Траяна, която е в основите на сградата на старозагорския исторически музей. Първият старозагорски скайп екскурзовод Яна Ленова-Димитрова, облечена в шопска народна носия от личната си колекция, им показа експонатите на осмата изложба “Таня и приятели”, открита два дни по-рано в една от музейните зали.
За първи път дългогодишната журналистка Таня Иванова подрежда изложба с помощта на приятели, които е “зарибила” с изкуството за правене на мартеници, преди 18 години във фоайето на Държавния куклен театър. По-късно домакин на новата й изложба става Драматичният театър “Гео Милев”. Точно тогава започва инвазията на българския пазар на мартеници китайско производство, както ги определят двете Иванови - Таня и Евгения.
И макар да не е минала петилетка, за да се подреди следващата изложба, се ражда идеята да се създаде такава в музея. Като отпор срещу “китайските” мартенички Таня сама или с помощта на приятелите си гостува на работилници в музея, в детски градини и училища, за да разпространява знанието какво е българската традиционна мартеница и как се прави тя. В една от изложбите “Таня и приятели” дори преобладават мартеници, изработени от деца в нейни работилници и в часовете по изобразително изкуство с учители, които уважават традицията в автентичния й вид.
Децата винаги са част от изложбите на Таня Иванова. Тази година на откриването двама възпитаници на музикалното училище в Стара Загора изпълниха песни за Баба Марта. Деца на различна възраст рецитираха стихотворения за бяло-червените символи на пролетта, а други раздаваха на гостите мартеници с бонбон и свитък с мартенски стих.
Таня казва, че срещите с децата я зареждат невероятно силно, а с фантазията си правят толкова хубави неща, че тя даже си открадва идеи от тях. Според нея колкото повече се работи с децата, толкова по-добре. “Защото традиционната българска мартеница е кауза. Ако младите поколения познават традицията, тогава няма да се сблъскваме и с кича, който залива пазара.” Обяснява, че приятелите й са хората, които с участие, съпричастие, подкрепа и добра дума са помагали да се случва всяка от осемте й изложби през годините.
Осем години продължава борбата й да се провежда празник “Млада Марта”. Успява с подкрепата на община Стара Загора и през 2016 г. и 2017 г. в него се включват с пана от мартеници и рисунки детски градини, училища, клубове в читалища от града и старозагорските села. Миналата година Баба Марта много се разсърди и донесе студ и сняг. Таня Иванова се надява тази година тя да е по-благосклонна и на 1-ви март от 10:00 часа в парк “Пети октомври” да се проведе прекрасен празник за деца и възрастни.
Изложбата “Таня и приятели” може да бъде разгледана в историческия музей до 10 март, а след това експонатите ще останат в музейния етнографски фонд.
