Седмокласникът Добромир Иванов свири на алт саксофон и е един от едва тримата ученици, изучаващи инструмента в Националното училище за музикални и сценични изкуства (НУМСИ) “Христина Морфова” в Стара Загора. Интересът му към музиката не е случаен, защото баща му Иван Добрев свири на кларинет и саксофон във Военния духов оркестър на Втора механизирана бригада и във Военния бигбенд, разказва кореспондентът на Actualno.com.
Момчето е израснало с музика край себе си, но желанието да се занимава с нея си е само негово, никой не му го е налагал. Първоначално се увличал от китарата. “Но изведнъж ми стана нещо и реших, че трябва да свиря на саксофон. Мисля, че за мен това е по-добре”, разказва той.
Първите стъпки с инструмента направил с баща си в къщи. След немного дълга подготовка, се явява на прослушване в музикалното училище и го одобряват. От 5-и клас, когато го приемат там, започват и много сериозните му занимания със саксофона. Преподавател му е Златко Стойчев, с когото взаимно се харесали. Според Боби това е голям късмет за него, защото учителят му му отделя много внимание, подкрепя го и го насърчава.
Първото участие на момчето пред публика е като петокласник на коледния концерт на училището. Много харесвал музиката от филмовия хит “Титаник” и баща му трябвало да ѝ направи аранжимент за саксофон.
В края на 6-и клас след вътрешно прослушване е сред талантите на музикалното училище, които изнасят концерт в музикалната академия в София. От него тогава се впечатлява доц. Цветан Недялков, според когото за две години обучение израстването на момчето е много сериозно. Боби скромно казва, че оценката му е атестат не само за самия него. А и за всеотдайната работа на учителя му Здравко Стойчев и за баща му, който помага в подготовката и следи за ежедневните репетиции на младежа, в които няма почивни дни и ваканции.
Упоритата работа носи и успехи на Добромир. Той беше един от участниците в програмата, когато президентът Румен Радев даде старт на „Българската Коледа“ в Университетската многопрофилна болница за активно лечение „Проф. Стоян Киркович“ в Стара Загора. Забелязва го Дарина Владова от екипа на държавния глава и дни по-късно младият талант е поканен да участва в тържеството за украсяването на елхата в президентството с изпълнение на известното произведение на Астор Пиацола „Обливион“.
Тази година Боби беше сред учениците, които старозагорският бизнес ежегодно награждава. От четиримата, получили награди, беше единственият, занимаващ се с изкуство. Най-близкото му участие е концертът на духовите инструменти за 45-годишнината на училището на 16 април. Ще свири класическата пиеса на Николай Римски-Корсаков “Полетът на бръмбара”. Казва, че не страда от сценична треска, но нормално се вълнува преди участие.
Питам го каква музика слуша. “Класика - любими композитори са ми Моцарт и Бетовен. Джаз - смут, бибоп, и блус”, обяснява ми Добромир. Много харесва саксофонистите Чарли Паркър и Джон Колтрейн, свирили в средата на ХХ век. Джазът го увлича с възможностите за импровизация, които дава и които в класиката са недопустими.
Момчето е амбицирано да продължи със саксофона и след завършването на музикалното училище, не знае къде, но знае, че с този инструмент е трудно да се развива в България. Страната ни няма големи традиции в обучението по саксофон, търсил е конкурси, в които да се включи, но не е намерил.
Родителите му са готови да го пуснат да продължи в училище с традиции в обучението по саксофон, където и да е то. Те са хората, които го подкрепят и му помагат във всичко, без да му налагат мнението си. Докато баща му помага на Доби в музиката и усвояването на спецификата на инструмента, майка му Галя се грижи за стайлинга на младия талант, както и да се подготви за общообразователните предмети от училищната програма. От тях засега любима му е математиката, макар че преди му била омразен предмет. “Като ми станаха ясни и лесни нещата обаче, ми стана много интересна. А и в музиката има много математика”, усмихва се Добромир.
