Изложба „Строителите на Паметника на Свободата” с ценни документи и вещи, някои от които непоказвани досега, подготвят от Националния парк-музей (НПМ) „Шипка - Бузлуджа” със съдействието на Държавен архив - Търговище, и Националния военноисторически музей.
Експонатите, включени в изложбата, са свързани със строителството, освещаването и откриването на Паметника на Свободата. Сред тях са ножицата, с която е прерязана лентата при откриването му, чертежи на градежа и на лъвската фигура, схема на разположението и други документи и вещи.
Изложбата се организира по повод 85-годишнината от официалното откриване на монумента. Според директора на НПМ „Шипка - Бузлуджа” д-р Чавдар Ангелов идеята е с изложбата да се покажат хората, работили на строежа на паметника при тежки метеорологични условия, и усилията, които са положили за градежа му. Изложбата се открива на 23 юли от 18 часа в Художествена галерия - Казанлък.
Идеята за паметник, който да увековечи подвига на руските воини и българските опълченци, участвали в боевете под Шипка, е на народните представители от Учредителното събрание на 13 април 1879 г. Петко Каравелов, Петър Берон и Петко Р. Славейков. Решението за полагането на основите му обаче се взема през 1921-ва на конгрес на Опълченското поборническо дружество „Шипка”, когато се избира и мястото - най-високата точка в околността връх Свети Никола. Година по-късно - на 24 август 1922 г., по случай 45 години от Шипченската епопея, се полага и основният камък на монумента.
Конкурс за проект на паметника се обявява едва през 1924-та, резултатите му обаче са анулирани, а вторият се провежда чак на 30 ноември следващата година. На него проектът на архитект Атанас Донков и скулптора Александър Андреев получава най-високата оценка и в началото на февруари 1926 г. с тях се сключва договор за започване на строителството.
Градежът стартира през пролетта, ръководят го инж. Богдан Горанов, арх. Минчо Заеков и инж. Иван Данчов. Заради тежките условия на работа хората на главния майстор Илия Мъглов изоставят строежа, след като са го издигнали само до нивото на костницата. 
На негово място за нов главен майстор инж. Данчов назначава Пеньо Атанасов Колев от с. Дралфа, Търговищко. Под ръководството на известния с прякора Бомбето строител, защото не свалял шапката от главата си, три поредни лета - на 1927, 1928 и 1929 г., тече усилено строителство. Работи се в изключително тежки условия - камъните се карат от кариерата до върха с две специално изработени метални коли, теглени от по чифт биволи. Камъните се дялат на място на ръка. Майстор на ваденето на камъни е Кънчо Кавръков от близкото с. Шипка, а майсторите каменоделци Генчо Ваков, Илия Рашков, Георги Иванов, братята Христо и Георги Димитрови и още десетина души от Габровско оформят с длета камъните за паметника.
Пясъкът се докарва от Мъглиж и Енина с каруци, но до върха се пренася в сандъци от каракачански катъри. Заради ерозията старият път до върха не личи, затова хората от Шипка и Мъглиж доброволно правят нов. С камиони от Казанлък до с. Шипка превозват цимент, бетонно желязо и дървен материал, но до върха материалите стигат с катърите и волски и конски коли. Грубият строеж на каменната кула на паметника завършва през лятото на 1929 г., но по политически причини строителните дейности спират през септември същата година. 
Проблеми има и заради 8-метровия лъв, който по проект трябвало да е на върха на високата 31,5 метра пресечена пирамида и да гледа на север. Той е отлят в Софийския военен арсенал от група майстори начело със Стефан Вежански по проект на скулптора Кирил Шиваров. До върха е пренесен на части с мулета и катъри, където е сглобен. Разполагането му на върха на паметника се оказва проблем, заради който тогавашното правителство решава лъвската фигура да е над северната врата, където е и днес, и да гледа на изток - посоката, от която дошли освободителите.
Паметникът на Свободата е открит от цар Борис III на 26 август 1934 г., а за тържеството на връх Шипка се изкачват повече от 100 хиляди души. Сред тях са и 80 живи опълченци. Проведен е преглед на войнските части, а на випускниците на военните училища са присвоени офицерски звания.
Любопитен факт е, че на освещаването, извършено от старозагорския митрополит Павел и оповестено със 101 топовни изстрела, главният майстор Пеньо Атанасов - Бомбето и строителите на монумента не били сред поканените. Гледат откриването на Паметника на Свободата, изграден с техния тежък и всеотдаен труд, отдалече.
