Старозагорският художник Валентин Дончевски открива юбилейната си изложба “Животопис” на 15 ноември в столичната зала “Райко Алексиев”. Според него тя е „еклектичен калейдоскоп“, който показва на зрителя опитите му да изучи природата и процесите в нея, както и какво е човекът и ролята му във Вселената. Включените в нея картини представят различните периоди и етапи от неговите творчески търсения и развитието му на художник.
Изложбата за 60-годишнината си в София Вальо Дончевски подрежда дни след като се прибра от седмото си участие в Есенния салон на изкуствата в Париж. Тази година един от най-престижните арт форуми се проведе за 115-и път от 25 до 28 октомври във френската столица. Творецът обяснява, че салонът в Париж няма комерсиална насоченост, но участието в него придава тежест на творческата биография. За него всяко участие е покорен връх, защото ситото е гъсто, а и трябва да се пребори със срокове и изисквания на организаторите. Между изпращането на творбата и включването й в експозицията на салона минават няколко месеца.
“Участието тази година не е гаранция, че догодина ще бъда одобрен. За първи път участвах 2005 г., но след това 7 години не успявах”, разказва живописецът. През 2016-а и 2017-а обаче участва в две секции на салона. Освен в живописната емерджънс, която обединява творци с по-нестандартни и новаторски прийоми, се включва и с малки пластики в скулптурната секция. Миналата година е одобрен за асоцииран член на Есенния салон Париж и получи сребърен медал от Асоциацията на академичната общност на Франция „Изкуства, науки, писма“, която връчва награди на представители на науката и изкуството от 40 страни.
За 115-ото издание на форума Париж е одобрен с платното си “Топъл спомен III”, което с още две картини е включено като реклама на емерджънс секцията в официалния прескит на салона. Творбата е с размери 140х210 см и е изпълнено с 4 - 5 техники и различни материали. Основата е увеличено копие на снимка, върху която той прави колаж от тъкани и комбинира различни пластични прийоми. Разбира се, тъканите са парчета от автентични български черги, запазена марка на Валентин Дончевски. Той събира черги с години, а вграждането им в картините му започва още 1990-а, когато рисува „Черга към небето“. Използването им е подчинено на идеята на старозагорския художник да популяризира българската черга по света. За него тя е мост на културата по нашите земи от древни времена, който ни свързва с останалия свят, търсене на корените и съхраняване на националната памет и връзката със земята ни.
Дончевски не е само художник, пише стихове, есета и музика. Тази година е успял да издаде три книги, които събират творби, писани през последните шест години. Две от тях са поезия - “Извън ритъм” и “Каменна сянка”, а третата е сборник с есета. “Дори не знаех, че това са есета. Просто имах нужда да пиша”, обяснява той. По-късно ги показал на Петър Анастасов, редактор и на трите книги, който му казал, че есетата са добри и трябва да се издадат. Така се появява третата книга от 2018-а - “Хоровод”.
Музиката е отдавнашно хоби на Валентин Дончевски. През 2002 г. той направи хепънинг по повод 50-годишнината на “Мини Марица-изток” в рудника, където сред черги и свои картини, изнесе концерт със свои авторски песни и изпълни националния химн с електрическа китара и апаратура с мощност 7000 вата. На юбилейната си изложба в родната Стара Загора през пролетта със свои приятели изпълни шест авторски песни, негово парче е включвано в класацията “Черната овца” на Радио Стара Загора.
За шейсетте лета на живота си Валентин е преминал през добро и през лошо. “Благодарен съм, че до мен е съпругата ми Таня, до мен са децата ми, които винаги са ме подкрепяли и са ми помагали, за да стана това, което съм. Както и на приятелите ми, които винаги са давали по едно рамо по пътя ми на художник!”, споделя той. Има ли нещо, което все още не е постигнал? “Участие във Венецианското биенале, но не се отказвам. Непрекъснато трябва да се стремиш към нещо и да мечтаеш. Стремежите и мечтите движат човешкия живот напред и нагоре”,
Валентин Дончевски е роден на 26 април 1958 г. в Стара Загора. През 1977 г. завършва Националната гимназия по пластични изкуства и дизайн “Дечко Узунов” в Казанлък, а през 1983 г се дипломира със специалност „Живопис“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Има 24 самостоятелни изложби, 20 отличия и награди от регионални, национални и международни конкурси, участвал е в 37 общи и международни изложби. Издал е 6 поетични книги, една със сентенции и една с есета. Свои творби е дарявал на различни институции в Стара Загора. Негови картини са притежание на частни колекции в десетки страни от Европа, САЩ и Канада. Основната му дейност е създаване на живописни творби, но е работил и в областта на графиката, приложните и медийните изкуства.
