“Всяка пиеса, която кореспондира с мен, имам какво да кажа с нея, интересна ми е, любопитна ми е за работа, е в готовност да бъде поставена. Да има свое послание, своя препратка към публиката, която да може да припознае себе си, свои приятели или близки в ситуациите”, казва Христофор Недков, режисьор на първата за 2019 г. премиера “Прелестите на изневярата” в старозагорския Драматичен театър “Гео Милев”.
Защо е избрал руска пиеса? “Няма значение каква е по народност пиесата. Важното е, че е много актуална. Много ми допада този руски хумор, който е смях или усмивка през сълзи, който те хваща за гърлото. Колкото и да ти е смешно, съчувстваш на героите в техните неистови опити да се справят с живота, със света около тях, с емоциите си, с проблемите си. Те са смешни и понякога жалки и заедно с това големи хора”, обяснява избора си Недков.
Според него руската душа е близка до нас. “Там нещата са на амплитуди - както се бият, след това се прегръщат, целуват се.” И допълва, че на афиша е написал постановка и адаптация, защото е търсил начин, по който пиесата на руския драматург Валентин Красногоров да кореспондира с българската действителност.
“Красногоров е мое лично откритие. Драматургията му е много добра, с много хубави ситуации, с много хубав диалог”, споделя режисьорът. Според него пиесата на пръв поглед е много любопитна, много смешна, но крие подмолни камъни, които трябва да откриеш как да бъдат сценично реализирани. “Уж нещата са много ясни, но изведнъж се оказва, че авторът е дал много свобода на режисьора, що се отнася до това какви характери да подбере, какви послания да изведе.”
“Прелестите на изневярата” има няколко издания в България - в Сатирата, във Варна и в една частна формация. Всеки е подбрал различни новели от цикъла на Красногоров. В нито един от тях, както и в старозагорската постановка, не присъства една от любимите на автора - “Да доживеем до понеделник”.
“В голяма степен по технически причини. Свързано е с много реквизит, вплетен така в текста, че няма как да бъде изваден. Защото реквизитът играе. За мен това е знак, че битът е контрапункт на емоциите, чувствата и проблемите на героите”, разяснява Недков. На фона на сивия бит, което личи и от решената в графични тонове сценография на Мария Диманова, излизат героите, характерите и техните проблеми.
“Опитал съм се така да ги подредя, че да направя своеобразен хоровод между героите. Те по някакъв свой начин са свързани, както става и в човешкия живот. Както в нашия град по някакъв начин хората се свързват, преплитат се един с друг… Това е моят ключ, а на финала се събират всички”, обобщава режисьорското си решение Недков.
Иначе пиесата е за любовта, за изборите, които прави човек в живота, за необходимостта на човека “да бъде забелязван, да получава, да дава нежност”.
“Във всекидневието, в напрежението, в битовизмите и в скандалите по най-дребен повод любовта се изгризва. Чувствата се превръщат в нещо по-рутинно, по-приятелско. А човек има нужда да лети, да се движи малко над земята… Но може ли да си го позволи? До колко това е изневяра?“ Това са въпросите, които занимават Христофор Недков в “Прелестите на изневярата”.
“И какво значи да изневериш - духовно или физически, сексуално? Кое е по-страшно и има ли нещо страшно в това? Според мен театърът задава въпроси, той не дава отговори. Всеки си дава отговор за себе си”, пояснява той.
Неусетно от постановката разговорът преминава към реалностите в българския театър.
“Опитваме се да задоволим широк спектър от вкусове. Хем за хора с по-високи естетически критерии и виждания, хем за хора, на които не им се иска в момента да задълбават, а искат да намерят хумора, да се посмеят. Така че трябва да се търси баланса. В днешно време театрите трябва да изработят заплатите си, режийните си разходи, декорите, рекламата и да се опитат да акумулират максимален брой зрители”, казва Недков. Обяснява, че балансът се търси като в старозагорския театър се поставят пиеси и на Тенеси Уилямс, и на Шекспир, и италианска комедия, и българска класика като “Снаха”, и детски постановки. “Последните са много важни. Не само защото децата са един много верен контингент. А защото трябва да подготвяме публика за напред. Трудно е за провинциалния театър, защото публиката е определен контингент.” С постановките на операта и кукления театър, с гостуващите постановки от други градове “в един момент публиката се задъхва. Защото човек, колкото и добро желание да има, колко пъти може да си позволи да ходи на театър… И време да намери, и средства… И трябва да има избор”, обобщава Христофор Недков.
Христофор Недков е роден на 19 февруари 1961 г. в Габрово. През 1985 е завършил ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов”, специалност “Актьорско майсторство за драматичен театър” в класа на проф. Енчо Халачев. Работил е в различни жанрове и форми, има над 80 роли в куклени и драматични спектакли. Участвал е в шоу програми, концерти, авторски радио и телевизионни предавания, спектакли от общоградски мащаб като актьор, сценарист и режисьор.
От март 1999 г. е художествен ръководител на Младежка театрална студия “Сцена 99” при Народно читалище “Родина” в Стара Загора.
За активното присъствие в културния и обществения живот на града през 2018 г. Христофор Недков получи наградата „Стара Загора“ - най-високото отличие на община Стара Загора за литература, изкуство и култура
