Поради прекалено големите мощности за обработка на отпадъчния материал от твърди битови отпадъци в Европа има промяна що се отнася до боклука. Получава се така, че има недостиг на боклук за работата на тези мощности, които работят на принципа на технологията RDF и се налага да се търси суровина т.е. развива се нов икономически сектор – транспорт на отпадъци с икономическа цел. В Дания има 4 пъти повече мощности, отколкото боклук се "произвежда" в скандинавската държава. Това заяви д-р инженер Добрин Топоров в интервю за News.bg.
Топоров говори предвид решението на Столичния общински съвет да бъде построен завод, работещ с технологията RDF. В този ред на мисли инженерът посочи сериозен потенциален проблем на бъдещия завод – изключително зависим е от Завода за механично и биологично третиране (ЗМБТ) на софийските отпадъци. Отделно той коментира и, че има материали, които не могат да се рециклират и изгарянето е добра опция, но с технологии, които са по-нови от RDF - изгаряне в кипящ слой, пиролиза, газификация, хидролиза, автоклав.
Не на последно място Топоров коментира и въпроса с цената. От проекта за завода в София излиза, че за производството на 1 кВт електричество, ще се инвестират около 8000 - 10 000 евро. За сравнение, специфичните капитални разходи за производство на 1 кВт ел. енергия от един нов, отговарящ на всички съвременни екологични изисквания ТЕЦ, работещ на въглища са около 1500 евро/кВт, за ветропарк - около 2000 евро/кВт, за нова АЕЦ - около 5000 евро/кВт. А високата цена за скарната технология Тодоров обяснява с "изключително ниска ефективност на процеса и висока токсичност на димните газове и на твърдите отпадъци". "Замърсяванията с диоксини, фурани, тежки метали и т.н. от тези инсталации доведе до екологични катастрофи в много места по света. Това доведе до скъпоструващи реконструкции на съществуващите инсталации, предимно в сферата на очистка на димните газове, а също и до абсурдната ситуация в много от случаите т.н. APC (Air pollutant Control Systems) са до 3 пъти по-скъпи от останалата част на завода", коментира Топоров.
Експертът засяга и темата колко ще струва произведената енергия от RDF и как ще се продава на либерален пазар, в условията на конкуренция, която понижава цената поради по-високото предлагане.
RDF е всъщност отпадъчен материал от твърди битови отпадъци (ТБО), който не може се рециклира. Този отпадък съдържа множество органични материали - около 70 %, които са горими и затова се нарича "гориво". Останалите 30 % са неорганични т.е. негоривни материали. Технологията за изгаране на ТБО е факт от 70-те години на XX век, като към днешната дата работят 440 завода в глобален мащаб с мощност от 4 гигавата, които обработват по около 91 млн. тона отпадъци.
В Европа заводи, които работят на принципа на RDF, са тези в Цюрих от 1969 и 1978 година (200 000 и 100 000 т/годишно), в Берлин през 1967 година (350 000 тона годишно), Бон през 1992 година с капацитет от 180 000 тона годишно, Бремен – 1969 година (230 000 т/г), Дюселдорф през 1965 година (450 000 т/г), Франкфурт на Майн година - 1966 (400 000 т/г), два в Хамбург през 1973 година и 1994 година (160 000 и 400 000 т/г съответно).
Топоров говори и за алтернатива на RDF – газификацията. При тази технология твърдата суровина се превръща в газ. Има изградени и действащи инсталации по света, които газифицират RDF. Такава инсталация е работила пробно през 90-те години в Германия, като е газифицирала 20 т/ч RDF.
Относно проекта в София, Топоров разказа, че е имало делегация на столични общински съветници, която е била на посещение в Дармщад, Германия. На посещението е била представена презентация от ThyssenKrupp – за пилотна инсталация за газифициране на RDF и биомаса в Университета на Дармщадт. ThyssenKrupp направи вътрешен анализ на проекта и резултатите от това изследване бяха предоставени напълно безплатно на открито заседание на Столичния общински съвет (СОС) през май, 2017 година. Предложиха се 3 възможни варианта: (1) производство на топлинна енергия чрез изгарянето на чистия газ в съществуващи водогрейни или парни котли, (2) комбинирано производство на топлинна и електроенергия чрез изгаряне в газови турбини и (3) производство на течни горива. При вариант номер 1 цената е около 60% от одобрените 157 млн. евро за сегашния RDF проект в София, при втория вариант – 85%, а при третия – горе-долу колкото и цената на сегашния проект, по думите на експерта. "След тази среща, СОС не продължи разговорите с ThyssenKrupp, а доколкото ми е известно не са търсени контакти и с други фирми, предлагащи подобна технология", обобщава Топоров.
Биография
Д-р инж. Добрин Топоров е роден през 1972 г. Завършва Топлотехника в ТУ-София през 1995 и защитава докторска дисертация през 2000 г. на тема " Числено моделиране на турбулентно горене на природен газ в индустриални Котли". Работата представлява детайлно изследване на горивните процеси в котлите експлоатирани в Топлофикация -София и Русе. През 2001 г. е член на изследователската група за Energy and Sustainable Development в ТУ-Лисабон, Португалия, където работи по европейски проекти в областта на горивните технологии и емисиите от твърди горива. В периода 2004-2010 г. работи като ръководител на изследователска група в RWTH Aachen University, Германия. Паралелно с изследователската дейност преподава "Топлопренасяне" на студентите в RWTH Aachen University и на Michigan State University, САЩ.
В Аахен ръководи научно-изследователски проекти, финансирани както от федералното правителство, така и от частни фирми. Основният фокус на работата му там е разработването на нови технологии за изгаряне на изкопаеми горива с нулеви емисии. В резултат се хабилитира и от 2013 г. преподава дисциплината " Горене и газификация на твърди горива в смес от кислород и въглероден двуокис" в един от най-престижните технически университети в Германия - RWTH Aachen University. Д-р Топоров е единствения хабилитиран учен в Германия в областта на технологиите за улавяне на въглероден двуокис (Carbon Capture Technologies). Той участва като консултант в редица изследователски проекти в областта на нови енергийни технологии, циментовата и химическата промишленост, както вътрешно-фирменни така и на федерално и международно ниво. През 2018 г. се установява във гр. Варна и работи като независим експерт по проекти в Азия, Африка и Европа. Д-р Топоров има над 50 научни публикации, 10 патента и една книга издадена от Elsevier, Великобритания. Женен е, с един син.
