Преди няколко дни Зелените напомнихме за надвисналия неуспех на София в кандидатстването за зелена столица на Европа. Очаквахме това да се случи и то в крайна сметка се случи под съпровода на гузни чиновнически оправдания. Сега искаме да обърнем внимание на причините за един друг скорошен неуспех, който мнозина столичани някак не усещаха като предизвестен. На пръв поглед, София имаше прилични шансове да бъде обявена за културна столица на Европа. В областта на културните политики настоящото управление минава за добро в очите на средния софиянец.
Дали това обаче е наистина така? Или в тъканта на градската ни култура има незабележими пукнатини, които с всяко грандиозно събитие в афиша, с всяка нова копка на Ларгото неусетно се разширяват и резултатите от провала стават все по-видими за жителите на града ни?
Показателна в това отношение е историята на една инициатива от квартал „Лозенец“. През 2006 г. група ентусиасти започва разчистването на буренясалата градинка около Водната кула, собствеността върху която е някъде в ничията територия между Столична община и фирма „Софийска вода“. И двете институции отричат те да са отговорни за съоръжението и отказват достъп до него. След доста перипетии гражданите, обединени в Сдружение „Име“, успяват да получат ключа от сградата и започват нейното облагородяване отвътре. Следва поредица от инициативи, прераснали във Водна кула арт фест. Той години наред събира визуални артисти и музиканти, съживява занемарената постройка и околността ѝ, изгражда лоялна публика и съсредоточава около себе си артистична общност, която превръща поне веднъж годишно тази част на „Лозенец“ в център на различни прояви. През 2013 г. Столична община внезапно решава (неясно на какво основание), че Водната кула е нейна собственост, и затваря първо горните нива на сградата. А през следващата година я заключва изцяло с обяснението, че постройката е опасна. Тази година Общината проведе полунелегален конкурс за отдаване на сградата под наем. В предмета на конкурса не фигурираше изрично изискването мястото да се развива като културен център, нито пък регламентът уреждаше участието на творчески организации или юридически лица с нестопанска цел в областта на културата. Основното изискване беше за извършването на някакви ремонтни дейности с неуточнен обхват, които след повторното отваряне на сградата наскоро оставят съмнението, че са се състояли просто в едно освежаващо боядисване.
По този начин общината на практика експроприира в своя полза един имот с неуточнена собственост, вероятно за да извлече дивиденти от вече създаденото име на мястото като културно средище - име, извоювано не от чиновниците на „Московска“, а от инициативността и ентусиазма на активна местна група граждани. Така е съсипана възможността за развитието на един важен локален културен център, изпълняващ и съществени социални функции. Множество са примерите за други подобни места, чийто потенциал не е разработен дори в зародиш. Такава би могла да бъде нашумялата напоследък „Къща с ягодите“ на ул. „Сан Стефано“. Но такава би могла да стане и къщата-музей на художника Ненко Балкански, стояла десетилетия заключена и наскоро отново отворена не като арт център, а дадена от СО на Клуба на поетите без никакво обосноваване на това решение и (евентуално) стоящите зад него визии и политики. Както и едно от първите кина на Балканския полуостров, Модерен театър, тихо рушащ се без купувач на бул. „Мария Луиза“ - един нереализиран Музей на българското кино, защо не с Клуб на кинолюбителя.
Така става ясно защо София не е и не може да бъде столица на културата. За един културен град не е достатъчен само богат афиш. Нужна е политика, основана на подкрепата на разнообразни начинания: както големи международни събития, така и дебютни проекти, образователни инициативи, социални каузи, културно предпримачество, активности, свързани с включването на различни групи. Има сериозна необходимост от подкрепата за културни центрове и дейности на местно ниво, които да имат социализираща функция и да реинтегрират цели социални групи и локални общности, застрашени от обезкултуряване и пълно откъсване от потреблението на културни продукти. Един детски куклен театър в „Люлин“ в перспектива е по-важен за изграждането на културната тъкан на града и неговата общностна идентичност, отколкото поредица концерти в зала 1 на НДК. Работа на Общината е да създава усещането за култура на включването на нови и алиенирани групи през образователни, социализиращи и учещи на емпатия проекти. Включително чрез популяризирането на образователни и социални каузи в общински пространства, общинска инфраструктура и фасадна площ.
Това е разбирането на Зелените за София като дом на една толерантна, включваща и културна общност. До момента не сме свидетели и на намек за подобна обхватна визия за градската култура от страна на чиновниците в Общината. Напротив, както е видно от нашия пример с Водната кула, те задушават всеки бегъл опит за движение в тази посока. Очакваме техния отговор и конкретно по казуса, и като цяло за развитието на културата в града ни отвъд шумните събития и бляскавия ПР.
Каним г-жа Фандъкова, управленският екип на Столична община и всички граждани на среща с културните дейци на София този петък от 19:00 в зала "Парламент".
