В рамките на 53-о издание на "ШОПСКИ ПРАЗНИК" на 17 юни 2022 година кметът на Община Елин Пелин г-н Ивайло Симеонов награди г-жа Людмила Плашокова като почетен гражданин на гр. Елин Пелин.
Людмила Плашокова е виден културен деец, уважаван гражданин на общината, с висок принос за културния и обществен живот, отдала най-активните си години на любимата професия - главен библиотекар към НЧ „Елин Пелин 1896”.
В началото на 2022 г. излезе от печат книгата „Професия за цял живот”, съдържаща ценните спомени на г-жа Плашокова. В книгата са събрани нейните срещи с над 200 писатели, поети, учени, литературни критици, художници и творци, посетили гр. Елин Пелин в периода от 1955 до 1990 г.
Госпожо Плашокова как приехте приза от кмета на Община Елин Пелин и обявяването Ви за почетен жител на града?
Това е нещо, което трудно изживявам и сега. Най-голямата награда за мен е това, че хората от Елин Пелин ме обичат, че ме помнят. Това го изживях малко преди награждаването ми на сцената. Стотици хора дойдоха при мене и се снимаха с наградата. Това няма да го забравя никога! Благодаря на ръководството на Община Елин Пелин за наградата.
За Вас това е голямо признание за цялостната Ви дейност като библиотекар и културен деец в нашата община?
Аз си обичам селището, моя роден град. Обичам си хората, които живеят в него. През професионалния ми път ако е трябвало да отида на по-голяма длъжност, аз съм имала тази възможност, но не можех да си представя, че ще оставя съгражданите си, на които съм обещала, че съм дала всичко от себе си. Трябва да се знае, че в град Елин Пелин има култура, има и много почитатели на писаното слово.
Споделете ни повече за Вашата автобиографична книга, която излезе през 2022 г. „Професия за цял живот"?
За да напиша книгата, се ръководих единствено от това - да има нещо да се чете и да се знае какви личности са били в Елин Пелин. А те не са малко. Над 210 човека. Сега, наскоро споделих, че четирима писатели съм забравила да ги впиша в книгата. Но когато влизах в кафето на писателите в гр. София на ул. „Ангел Кънчев” №5, аз имах стратегия – да седна до някой от по-възрастните писатели. Той си пие чай или кафе, а аз следя влизащите лица в кафенето и го питах кои са те. И ако ми допада този писател, карах човека, който е до мен да го извика, за да се запознаем.
И в непринудения разговор казвах „Ще направим среща с Вас в гр. Елин Пелин”. След време отивам да го търся в съюза на писателите, припомням му за нашата среща и казвам „Вие ми обещахте!”. Подходът е голяма работа.
Явно това е бил Вашият начин да достигнете бързо и успешно до известните български писатели?
Това е начин да създадеш и приятелства също така. Много хора през годините ме питаха – ама ти си гостувала на много писатели. Ами, всъщност те ме канеха на гости. Отивах в дома им, взимах букет. Техните жени ме посрещаха топло. Само един кекс не можах да запиша, още ми е в устата, от съпругата на Лъчезар Станчев. Навсякъде съм била уважавана, посрещана топло, обичана от колегите, посрещала съм и аз културни дейци. Трябва да обичаш хората, да им се отдаваш.
Тази Ваша професия като библиотекар е призвание - пазител на словото?
Да, за мен е преди всичко призвание! Но много важно е и да се самообразоваш, да посещаваш различни културни събития, а навремето имаше много големи тържества. Ние, библиотекарите, се поддържахме много и често се събирахме. Били сме навсякъде. С малката заплата, която получавах, сама съм си плащала пътните разходи до другите градове. И като погледна днес поканите, които съм получавала в личния ми архив, ми доставя удоволствие къде съм била. Не може да чакаш. Трябва да търсиш.
Какво Ви даде работата като библиотекар през всичките тези години?
Отдаденост и призвание!
Познавам много хора в общината и мен ме познават. Цялата бивша Новоселска околия. Дадох на София град четири библиотеки, перфектни по всички правила. Изградихме библиотеки и в с. Богров, с. Яна, с. Бухово, с. Желява. Методисти на библиотечното дело в София казваха „Много библиотеки има в областа, но като тези - не”! Устроена работа – каталози, картотеки.
Всичко ново, което имаше аз съм им дала. Но аз работех много добре с Научно-методичния център към Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Метой”. Когато те имаха нещо ново да приложат или да извършват проучвания на читателски интерес, както и други специфично библиотечни дейности – при мене идваха. Аз се натоварвах в повече, но по този начин изграждах стройна система в общините.
А проф. Тодор Боров, когато получи наградата на Елин Пелин, това е най-добрия библиограф на България, но съжалявам, че нямаше как да го запиша. Той не можеше да повярва на очите си, когато дойде при нас - такава стройна библиотека, каталози – той се възхищаваше.
Наистина е бил впечатлен от Вашата работа?
Това е Тодор Боров. Щастлив! Видях го, че отива в редиците на каталозите – само възхита и поздравления. Това ми е достатъчно. Най-големите специалисти в областта да ти дадат тази оценка... безценно!
