За трета поредна година Ботевград възражда едно емблематично събитие, което съхранява паметта и носи идентичността на ботевградския край - съборът на града, предаде БГНЕС.
На площ от 56 дка повече от 200 търговци и производители на керамични и хранителни изделия, промишлени стоки и атракциони от цялата страна ще се включат в двата дни на събора, като очакванията са тази година празникът да събере над 15 000 посетители.
Според спомените и преданията от деди и прадеди, народните песни от ботевградския край и проучванията на професор Петър Мутафчиев, съборът в Ботевград е продължение на традицията, чието начало се крие в далечното минало на някогашното село Зелин, влизащо във владенията на Севаст Огнян през XIV век.
Традицията е запазена до началото на 50-те години на миналия век, когато ботевградчани правели събор и канели гости от близо и далеч на втория ден на Великден. Събирали се на чаршията, около часовниковата кула на великденско хоро, което се проточвало на шосето за София, а ергените често се сбивали кой да го води. В петъка, преди празника, в града се организирал голям пазар на грънци и глинени съдове.
Според спомени на старите ботевградчани точно на мястото на Градския парк, на Втория ден на Великден идвали люлки за деца, където срещу монетка или срещу едно червено яйце се качвали да се повъртят. Вече пораснали те още си спомнят как това е било най – чаканото за тях време. Гощавали се със сладолед и лимонада до насита. Празничната атмосфера се допълвала от духова музика, емблематична за Ботевград и от малки павилиончета, продаващи сувенири и украшения.
За тогавашното значение на празника разказва и стара песен на Михаил Зелински.
