Столичната община е осъдена на втора инстанция да плати обезщетение от 26 000 лева на колоездач, пострадал тежко при падане от колело заради нападение от бездомни кучета, съобщи специализираният портал "Лекс".
Софийският апелативен съд (САС) потвърждава напълно решението на градския съд от 2022 г. и подчертава, че общината системно е бездействала и не е предприела никакви мерки за залавяне на агресивните кучета въпреки подаваните сигнали.
Инцидентът е от 22 юни 2021 г. Вечерта 48-годишният колоездач бил нападнат от три кучета на ул. "Летоструй" на път за магазин в кв. „Левски“. Едно го захапало за обувката, а друго - за панталона и в опит да ги отблъсне мъжът загубил равновесие, блъснал се в паркиран автомобил и паднал. Счупил зъб и получил разкъсвания на челото, веждата, носа и устната. Наложила се пластична операция на устната и носа, която му оставила траен белег. Възстановяването продължило 45 дни.
Собственикът на паркираната кола видял случилото се от терасата си и разказал пред съда, че трите кучета излезли от ниша и нападнали изневиделица мъжа. Животните били хранени от други живущи там, които им направили и колиба, поради което колоездачът нямало как да забележи предварително изскачането им от нея.
Очевидецът излязъл веднага, за да изгони кучетата, но забравил за тях, след като видял локва кръв и пострадалия, който бил „в потресаващо състояние“. Лицето му било напълно обезобразено – с висящи парчета кожа и месо. Извикал полиция и линейка и свидетелствал, че кучетата по-рано са нападнали и друг велосипедист. Още: Бездомни кучета убиха жена в Долна Оряховица
Съпругата твърди, че той и досега не се е възстановил психически – страхувал се от кучета, спрял да кара колело, не искал да ходи до въпросния магазин. Най-тежко приемал променения си външен вид. Прикривал белезите, като не искал да се бръсне, а мерките срещу разпространението на коронавируса му помогнали, защото предпочитал да ходи на работа с маска.
След като градският съд уважи изцяло иска за обезщетение на мъжа, Столичната община обжалва решението с аргумента, че той е пострадал, защото е паднал, а не защото са го нападнали кучетата. Според общината, щом живущите в района са направили колиба и са хранили кучетата, те вече имали стопани и не били под неин надзор.
Апелативните съдии определят тезата на общината като несъстоятелна.
„Безспорно нападението на животните е провокирало загуба на равновесие и ако те не са нападнали и бутали велосипедиста, той е нямало да претърпи инцидент от падане“, пише съдът и обяснява защо приема кучетата за безстопанствени.
Той се позовава на Наредба №4 от 2021 г. за прилагане на националната програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета, според която безстопанствено е всяко изоставено, изгубено, родено на улицата или домашно куче, оставено на обществено място без надзор.
По делото е установено, че кучетата са били с чип и са живеели в глутница на улицата, без да имат ясни собственици.
Според наредбата при липса на граждани и организации, заявили желание да се грижат за безстопанствените кучета, върнатите по места животни са под контрола и грижите на общината.
В решението си съдът подчертава, че храненето, изграждането на колиба и даването на име на някое от кучетата (едното било кръстено Мечо) не означава, че те са изведени от надзора на общината, тъй като остават да живеят на обществено място и без надзор.
Така САС приема, че общината е отговорна за вредите, причинени от животните.
Според Закона за защита на животните общините са длъжни да вземат мерки за осуетяване на агресивно поведение на кучетата към хората. В цитираната наредба е посочено, че залавянето на агресивни кучета се извършва и при сигнал до общината, когато трябва да се направи и проверка с участието на ветеринарни лекари.
Очевидецът на нападението е свидетелствал, че случаят не е единичен, а той и семейството му са подавали няколко пъти сигнали до общината, която не реагирала. Пред съда общинските власти също не представили доказателства за проверки или предприети мерки по тези сигнали, а само отчети за приемани планове, и то само до 2019 г.
По отношение на размера на обезщетението от 26 000 лева, САС изброява всички наранявания на мъжа, последвалите дълги периоди на лечение и емоционалното и психическо му състояние, за да прецени, че то е справедливо определено.
Решението не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд.