На 4 декември в сградата на Централна минерална баня бе проведено обществено обсъждане за бъдещето на северната част на сградата. Идеята на зам.-кмета на столицата по направление "Култура, образование, спорт и превенция на зависимости" Тодор Чобанов е тя да бъде използвана за разширяването на музея на историята на София. Повечето от присъстващите на обсъждането изказаха своите доводи против. Доц. Чобанов не беше активен в дискусията, но на следващия ден пред БНТ, заедно с архитекта на проекта, необезпокояван от други събеседници, разказа за идеите си.
Предложението на Чобанов е двата басейна да се превърнат в концертни зали, в пространството на терасите да се излагат картини, а в средата да бъде издигнат паметник на водата. Останалата част от помещенията ще бъдат използвани за хранилища.
В края на септември 2017 година Столичен общински съвет приема програма за използването на минералните води, в която ясно е записано, че северното крило ще се запази като СПА и балнеоцентър. Запазването на тези функции е прието и за баните в "Овча купел" и Горна баня. Една година по-късно, обаче с цел участие в проект за високи постижения в науката е предложено в Горна баня да се създаде център по музеология, където да се обучават студенти по музейно дело, а банята в "Овча купел" да се превърне в център по изучаването на минералната вода. Според общинския съветник и зам.-председател на групата на БСП в Столичния общински съвет (СОС) Милка Христова по този начин помещенията в баните ще се трансформират и в най-добрия случай ще се запазят фасадите, но предназначението им ще изчезне.
По думите на Христова в икономическото становище за текущите разходи на музея са взети избирателно няколко пера – за ток, вода и на стойност 408 хил. лв. В тях обаче не са включени разходите за заплати, осигуровки, поддръжка и текущи ремонтни дейности. С описаните приходи от 201 хил. лв. излиза, че учреждението се самоиздържа.
"За да покажат колко скъпа ще е поддръжката на банята, не е направен опит за сравняване с конкретния обект, а са взети евентуалната издръжка на банята в Банкя, която не функционира от 10 години”, допълва Христова.
"Калкулирани са разходи за банята на стойност от 935 хил. лв. Това е подигравка с всеки нормално мислещ човек, който има завършен 12-ти клас. Не може да се събират дюли със сливи и да се прави такъв мармалад. За музея има разчетени приходи, но няма разходи, а за банята няма изчислени приходи", допълни още Милка Христова за Actualno.com.
Един от основните аргументи на Столична община за непревръщането на банята в баня е липсата на концесионер. По думите на Христова това се дължи на факта, че параметрите на концесията не са добри не е бил направен опит те да се подобрят, но ето какъв е примерът с банята в Банкя.
"Там също се рушеше шедьовър. През 2016 година беше обявена концесия, на която не се яви никой, но не направихме банята музей. Тъй като банята е била обвързана с бъдещ хотел, учредихме право на строеж в съседно място, в което дружеството ще построи СПА хотел и с 9-те милиона, които платиха с правото на строеж в момента се прави ремонта на банята и тя се запазва като общинска собственост. Банята беше съхранена. Така че да говорят, че след като концесията се е провалила, идва краят на банята, е несериозно", поясни Милка Христова.
Срещу идеята да се възстановят балнеоложките функции на банята Чобанов изтъква липсата на паркинги в близост до мястото. Това, обаче е едно от най-наситеното с транспортни връзки пространство – в близост са спирки на трамваи, метро, паркингът на министерски съвет, както и Синя зона.
В анализа си Чобанов изразява и притесненията си, че като баня обектът може да привлече представители на рискови групи, тъй като нагласата на населението била билетите да са евтини. Доцентът заместник-кмет прави разчет на българския пенсионер и преценява, че той не може да си позволи и разходи за балнео-лечебни процедури.
"Това, което в момента се предлага ще струва 9 млн. лв., от които половината са грант, а другата половина - 4,5 млн. лв., е сметка на бюджета на общината. Там някъде в анализа се прокрадва, че за преустройството на банята също са необходими 9 млн. При 1,5 млрд. бюджет, 4,5 млн. са 0,3% от бюджета. Кому беше необходим ремонтът на градинката пред Народната библиотека, където се заровиха около 12 млн. лв. напълно излишни, при положение, че всичко можеше да приключи със смяната на жълтите павета, които бяха опасни през зимата", пита общинският съветник Христова.
"На 3 декември беше решено 5 млн. от продажбата на Общинска банка да бъдат заделени за реконструкция на топлоцентралата на НДК, в която ще бъдат изградени над 4 зали с различна големите, именно с подобно предназначение. Има подобни помещения от Студентски дом, които може да се ползват", контрира Христова довода на Чобанов, че столицата има нужда от допълнително пространство за културни събития.
В интервюто си за БНТ зам.-кмета Чобанов представи нещата така, че евентуалното възстановяване на същинските функции на банята биха били за сметка на възможността на гражданите да наливат свободно от чешмите. В момента обаче 6 куб. метра от минералната вода се използват за отопление на музея, след което минават към чешмите. По непотвърдена информация се предвижда с нея да се отоплява сградата на Министерски съвет, а слухове твърдят, че в близост до мястото предстои строеж на хотел, който също да се отоплява с нея. КОЙ ли ще е собственикът на този хотел?
Противниците на идеята банята да бъде превърната в СПА център сочат намалелия дебит на водата. Според Чобанов след земетресението в Перник през 2012 година той е намалял на 12 л/с. Според присъстващи на общественото обсъждане, обаче в страната функционират СПА центрове от същия мащаб, използващи ресурс с по-малък дебит от този на Централна баня. Гражданите настояват за независимо хидроложко проучване, което да установи същинския потенциал на извора.
Бяха направени опити нуждата от уникалните свойства на водата да бъдат обвързани с хигиенните нужди на хората.
"Това къде ще има вода – решава природата, къде ще има зала – решава човекът. Не мога да приема, че с едно решение може да предрешиш потребностите на поколенията напред. Не мога да приема да имаш изградена структура на минерална баня, която да е върху извор с уникална вода за лечение на редица заболявания и да превърнеш басейните в зали", изтъкна Милка Христова.
В отговор на въпрос какво следва от тук нататък Христова отговори: "Надявам се че ще преосмислят избора си, въпреки че като гледам как се случват нещата не съм голям оптимист."
Всички документи, свързани с проекта, може да видите ТУК
