В София вече никой не предава намерени чужди вещи. Портфейлите пък се връщат без парите
Безспорното първо място в класацията на най-забравяните предмети от софиянци се заема от личните карти и тези за градския транспорт. Средно 20 документа за самоличност биват предавани в бюро “Изгубени вещи” към Столичен градски транспорт всяка година, показа проверка на “24 часа”. Най-често ги намират в метрото.
Второто място в класацията е за портфейлите и портмонетата. Всички с изключение на един са предадени в бюрото без парите в тях. На трета позиция са GSM-ите, но не от най-скъпите модели.
“Преди 20 години, когато бюрото се намираше срещу халите в центъра на столицата, нещата бяха други. Пристигаха купища пазарски торби, дамски чанти, буркани с туршия, дрехи...
Е, хората имаха гражданско самосъзнание и предаваха всичко намерено. Сега почти нищо не ни донасят, откакто сме на площад “Възраждане”, разказва Йорданка Русева от Центъра за градска мобилност.
В цялата история на бюрото единственият портфейл, върнат с парите в него, бил на възрастен мъж. Забравил го на гише за зареждане на карта за транспорт. Забелязала го служителка, а собственикът се появил само няколко часа по-късно да си търси 70-те лева. Всички останали портмонета и портфейли пристигат празни, що се отнася до банкноти, и пълни, ако става въпрос за визитки, дебитни карти, лични документи.
Всичко, постъпило в бюрото, се записва прилежно в една раздърпана тетрадка - кой е донесъл предмета, кой го е взел и кога е станало. Заради някои забравени вещи обаче служителите са имали проблеми с полицията.
На гише за зареждане на карти за градския транспорт например вечерта малко преди да затворят, открили забравен печат. Оказал се на 17-о СОУ. Звъннали по телефона и открили точно жената, която отговаря за ценния предмет, но тя им се накарала, защото според нея било невъзможно да е забравен там. Подала жалба в полицията. “Писахме едни пълни отчети в районното полицейско управление. Според мен хората са запознати с този проблем и за да нямат неприятности с органите на МВР, като намерят нещо, просто го изхвърлят”, казва г-жа Русева от бюрото.
Повечето граждани не искат да си кажат имената, да се подпишат или да оставят телефон за връзка, когато предават намерен документ или друга вещ. От бюрото са имали проблем и когато човек им е донесъл намерена служебна карта на МВР, но е отказал да се представи кой е. Стигнало се дори до досъдебно производство.
Разбира се, намират се и купища безобидни неща като лупа, несесери с химикалки, пазарски колички, раници, козметика. Обикновено хората идват да си ги потърсят до 2-3 дни.
Документите остават 1 месец в бюрото. След това се предават в полицията. Други вещи обаче може да отлежат с години в касите. Най-старата е пуловер - никой вече не помни откога е там.
И пакет с всякакви лекарства от повече от 5 години. От 2 г. пазят и синя раница, пълна догоре само с хартия и найлон. Пак с такава давност се съхранява и смартфон с 2 извадени симкарти. Има и дебитна карта, ключове от секретна брава, остарели като технология мобилни телефони.
“Случва се госпожица, докато чака на опашката за зареждане на карта, да се гримира и накрая си оставя несесера с козметиката. Ние го прибираме и чакаме тя да се върне”, смее се служителката на Центъра за градска мобилност.
На нея самата не се е налагало да използва услугите на бюрото. Преди 2 години на Коледа портфейлът изчезнал от чантата. Получила имейл от непозната жена, че той е у нея, но без пари. Била го намерила до кофа за боклук.
“Явно това е бъдещето. Имейл адресът ми беше написан на визитка. Сигурно скоро ще ни търсят по фейсбук, когато ни открият вещ”, казва служителката. Но в настоящето тя е поискала от ръководството си да реши какво ще правят с много дълго непотърсените вещи.
В “Изгубени вещи” към Центъра за градска мобилност никога не са предавани чадъри, въпреки че звучи най-логично. Но няма нито един.
Никоя известна личност не е идвала да си търси вещ, нито е донасяла такава. Нямат и статистика по кои линии на градския транспорт се забравят най-много неща и не могат да кажат дали най-големите забраванковци са от квартал “Младост” или от “Люлин”.
Всеки, загубил нещо в тролей, автобус или трамвай, може да се обади на 0700 13 233 и да каже кое е превозното средство. Служителите в депото ще го потърсят. Всичко забравено във влаковете доскоро се е предавало на Транспортна полиция, но от 6 месеца вече няма такава.
Естествено, всеки, дошъл да си прибере забравеното, бива разпитан, за да се разбере наистина ли той е собственикът, или пробва да се сдобие с телефон без пари.
Никой никога не си е забравял детето. “Макар това да се случва в големите търговски вериги, но в софийския градски транспорт не е ставало Ако пътуваш с дете и него не си го вземеш, та кое? То не е вещ и няма нищо по-важно”, смее се Йорданка Русева.
В Софийския университет “Св. Климент Охридски” имат практика да даряват всичко, забравено от студентите, след известен период от време. Противно на очакваното, възпитаниците му никога не са забравяли книга или учебник или поне такова нещо не е предавано, твърдят от СУ. Но е пълно със забравени връхни дрехи, шалове, шапки.
В Народната библиотека пък имат най-много забравени чадъри, очила и калъфи за тях. И доста телефони, които не намират в читалните, а в тоалетните.
Телефони редовно се губят и в моловете. И то с купища - все пак посетителите им надхвърлят стотици пъти тези на библиотеката... Там не водят статистика за намерените вещи, но обясняват, че всеки ден идват хора да си търсят нещо. Най-често - ключове за кола или за вкъщи. И те, и мобилните телефони обикновено изпадат от джобове в пробните.
Когато лична вещ бъде намерена в някой от магазините на територията ни, в края на деня съответният отговорник за щанда я предава на гише “Информация” в мола, описаха процедурата в един от софийските центрове. Някои по-обемни предмети чакат да бъдат потърсени при охраната.
Ако си издирвате нещо, отивате направо на “Информация”. Не го ли видите там, описвате предмета, в кои магазини на мола сте били, на кои етажи предполагате, че може да бъде намерен, и чакате. Служителите любезно записват телефона ви и поемат отговорност да продължат да го търсят.