Всеки втори скитник в столицата идва от провинцията, показват данни на социални работници от кризисните центрове в София. „Това са основно хора от малки градове, които идват в София да работят като строители и таксиметрови шофьори. Когато останат без работа, предпочитат да живеят на улицата, вместо да се върнат по родните си места“, обясни социалният работник Мария Колева пред "Монитор".
По последни данни на Агенцията за социално подпомагане (АСП) в края на първото полугодие на годината у нас има регистрирани 1068 бездомници, или с 239 повече спрямо същия период на 2016 г. Половината от тях кръстосват софийските улици, а останалите се скитат във Варна, Пловдив, Русе и Бургас.
Проучване на сдружение „Градски номади“ показва, че 20% от живеещите на софийските улици са висшисти. Данните показват, че средностатистическият скитник е мъж между 50 и 60 години, с голям трудов стаж зад гърба си. Част от скитниците са останали на улицата след имотна измама, други - след скандал с роднини. 56-годишният Антон останал без покрив над главата си, след като синът му го изгонил от апартамента. „Имах проблеми с алкохола и след поредния скандал синът ми просто ме изхвърли. Няма къде другаде да отида. Ако не е центърът, ще умра от студ на улицата”, разказва мъжът, който от 3 г. скита из столичните улици. През деня неграмотният мъж проси милостиня на бул. „Витоша”, а нощем се прибира на топло в центъра в „Захарна фабрика“.
Почти половината от скитниците изкарват прехраната си, като събират отпадъци за рециклиране, показва проучване на „Градски номади“. С ровене в кофите за хартия и стъкло скитниците си докарват между 5 и 10 лв. на ден. Немалка част от бездомниците работят за ден-два като чистачи по строежи или продавачи на цветя. 16 на сто припечелват с просия. Едва 4 на сто от бездомниците разчитат на помощ от държавата.
„Хората свикват със скитническия начин на живот. Има хора, които категорично отказват подслон в център за временно настаняване, където могат да останат до 3 месеца“, твърди социалният работник Мария Колева. Опитът ѝ показва, че дори в най-студените дни около 30% от живеещите на улицата предпочитат градските паркове пред топлите легла в кризисните центрове.
