Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Четвърти конкурс за паметник на кмета, най-дълго управлявал София  

21 май 2019, 08:08 часа • 9212 прочитания

Четвърти конкурс за паметник на инж. Иван Иванов обяви Столична община. Той е най-дълго управлявалият кмет на София – от 25 май 1934 до 9 септември 1944 г. (10 години, 3 месеца и 15 дни). Този период се определя от историята като „десет златни години за София“.

Обект на конкурса е обемно-пространствено проучване и идеен проект за "Паметник на инж. Иван Иванов – кмет на София". За мемориала е издадена виза за проектиране от главния архитект на Софийска община още през февруари 2014 г.

Местоположението на паметника е в обхвата на кръстовището на бул. „Драган Цанков” и бул. „Евлоги и Христо Георгиеви”, пред Метростанция „Стадион Васил Левски”. Избраното място е свързано с това, че на 23 април 1933 г. там бликва първата вода от Рилския водопровод и изпълва специално построения басейн до стадион „Юнак”. Това поставя началото на модерното и работещо и до днес водоснабдяване на столицата.

Конкурсът се провежда в изпълнение на Решение № 627 на Столичния общински съвет от 06.10.2011 г.!

На практика това е четвърти поред конкурс. Предишните три са провалени. Първият беше обявен през юни 2015 г. и спрян през октомври същата година.  Вторият опит е от 2016 година. Третият бе стартиран през март 2018-та. Прекратен бе през февруари месец тази година на основание чл. 110, ал. 1, т. 9 – че са необходими съществени промени в условията на обявената поръчка, които биха променили кръга на заинтересованите лица.

Сумата, предназначена за мемориала, е 50 000 лева без ДДС. От тях 2500 лева са за участниците в конкурса за проект. Първото място печели 1000 лева, второто – 800, третото – 700 лева. На класирания на първо място участник ще се възложи изготвяне на работен проект, изграждане и монтаж на паметника.  

В документацията пише, че журито ще излъчи три премирани проекта, а възложителят ще плати предвидените награди, независимо дали се стигне до договаряне и реализация. Изисква се от проектантите да изработят образ или фигура на инж. Иван Иванов. Тя трябва да бъде представена самостоятелно или в архитектурно-скулптурна композиция, или пък в абстрактна композиция, която да изобразява и символизира дейността му като кмет на София.

"Той е син на полковник, загинал в Междусъюзническата война и потомък на Хаджи Димитър по майчина линия. Като наследник на възрожденски род, роденият в Сливен през 1891 г. Иван Иванов също носи в себе си патриотичен дух – когато избухват Балканските войни, той изоставя следването си по хидроинженерство в Мюнхен и се записва доброволец. Бие се и в Първата световна война. В младото Отечество пък, със знания и ентусиазъм, той се залавя да помогне за развитието на столицата и през 1928 г. става един от главните проектанти и изпълнители на "пътя на водата", разказва пред БНР проф. Вили Лилков, вносител на предложението да бъде издигнат паметник на столичния кмет.  

"Иван Иванов заедно с колегите си от водопроводното отделение е мислил век напред как София ще се водоснабдява и е дръзнал да мечтае за водопровод, който идва от Рила и захранва града с чиста планинска вода", допълва вносителят.

"Рилският водопровод е огромно инженерно съоръжение, в чието построяване той изиграва основна роля и става причина правителството на Кимон Георгиев да го назначи за кмет през 1934 г. И ако не са били тези наши предци преди около сто години да мислят перспективно, София днес щеше да има сериозен проблем с водата – тя щеше да бъде много по-некачествена и много по-скъпа", е категоричен Лилков.

След като става кмет, Иван Иванов довършва сградата на Ректората, построява Съдебната палата, военното и вътрешното министерство, зала “България”, Народната и Столичната библиотека, Музикалния театър, Телефонната палата, къпалнята “Мария Луиза”. 

По думите на професора малко известен факт е, че той откупва неизгодната концесия за електроснабдяването на града от белгийския концесионер и по този начин спира растежа на цената на тока. Успява да сложи край и на хаоса, предизвикан от бежанските тълпи, които прииждат от загубените територии, буквално за дни превземат хиляди декари и върху тях издигат дъсчените си бараки. С наредбата-закон за застрояването на столицата той създава нов градоустройствен план в духа на модерните европейски градове.

Докато не идва 9 септември 1944 г. и не започва саморазправата на новата власт. Иван Иванов е обвинен, че е германски агент и фашист, защото е учил в Мюнхен – припомня проф. Вили Лилков.

Народният съд настоява да бъде осъден доживот, но така и не намира доказателства, затова присъдата му е намалена на 15 години строг тъмничен затвор. Една година той прекарва в мина “Пирин” в с. Брежани. После го пращат на строежа за водоснабдяването на Варна. Когато обаче се появява проблем в строителството на язовир “Бели Искър” и комунистическото правителство търси помощ от Съветския съюз, оттам им отговарят – вие имате най-добрия специалист, изкарайте го от затвора и той ще ви направи язовира. Така от затвора той работи по “Бели Искър”, както и за създаването на язовир “Искър”. И колко тъжно – всяка сутрин двама милиционери го водят от килията в проектантската стая и вечер го връщат. А когато се пуска язовир “Искър” и се вижда, че заслугата е изцяло негова, той най-после е реабилитиран. Но не и заслужил, според аршина на комунистическата власт, да присъства на откриването на собственото си творение, коментира проф. Вили Лилков.

Той е категоричен, че все някой ден бронзовата фигура на Иван Иванов ще посреща столичани на входа на метростанция “Стадион “Васил Левски” – там, където за първи път е бликнала рилската вода.

Анита Чолакова
Анита Чолакова Отговорен редактор
Новините днес