Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Затворниците живеят по-хубаво от децата ни

22 януари 2013, 15:42 часа • 15150 прочитания

"След като дойдохме вчера да подкрепим родителите, ни заплашиха с изгонване с по две неизвинени отсъствия. Днес са викали много ученици в дирекцията за наказвания. Имаше и прибрани от полицаите за показания. Чувствам се заплашена от това, което се случва, все пак аз съм част от това."

Това каза Стефани Стефанова, ученичка в професионална гимназия "Владимир Заимов" във връзка с това, че учениците, които са били на протеста вчера в подкрепа на работниците от ВМЗ-Сопот, са били привикани при директорката и заплашени с наказания, предаде кореспондентът на БГНЕС в Сопот. Стефани каза, че това, което се случва не е справедливо. "Мен все още не са ме викали при директорката, ама сигурно ще ме извикат след това, което говоря", каза Стефани. Нейните приятели, които са извикали, са казали, че ще ги наказват. "Някои даже ги заплашиха с изгонване. И после как няма да ходя да протестирам, като хората няма с какво да си платят водата и тока, и после ние сме виновни". Това пък каза друг ученик от същата гимназия – Тодор Гайдаров.

Стефани добави, че е казано на учениците, че това, което са направили не е законно и те не са го били направили законно. "Това са мотивите на директорката. Противозаконно е било всичко, което сме го направили. И пътя, който сме го затворили, и всичко", посочи Стефани. Според нея "те не мислят", че са свободни граждани и че след училище са свободни да правят каквото поискат.

И ние сме учудени защо толкова полиция ни пази. Това бяха пък думите на един от работниците във ВМЗ-Сопот по време на днешния протест. Друг служител попита: "Не ги ли е срам да пращат толкова жандармерия заради децата. Заради децата, ние стоим вътре мирно и кротко". Работниците казаха, че са дошли днес да ги подкрепят цялата общественост от Карлово, Сопот и от селата.

Служителка във ВМЗ каза, че учениците са техни деца и попита защо са ги наказали. "Не е ли срамота? Тези деца ходят гладни на училище. Кой ще им помогне на тях. И днес ще викат полиция тука, да се направят на мъже и на горди", възмути се тя.

"Тези хора хич не са престъпници. Мен ме съкратиха през 2000 година и досега съм безработна", сподели Галина Михалева. "Тези хора, след като ги изгонят от завода, няма къде да работят. Те умират, още отсега умират. Гладни, жадни, децата им плачат. Ако не са моите 107 лева пенсия, децата ми умират и те, искат да се самоубиват. Това е ужас. Не знам тази държава дали мисли за нас", оплака се Михалева.

Николина Йотовска посочи, че е работила 10 г. със затворници, от град Баня били. "Те живееха по-хубав живот, отколкото сега нашите деца. Нас ни боли като ги гледаме сега вътре как са затворени, а ние родителите тука с мъка сме дошли. И от липса и на пари, защото ние трябва да им подадем на тях да си вземат една закуска. Да излязат и те като деца, както трябва да бъдат. Родителят може ли да седне да се нахрани, а децата да гладуват", попита Йотовска. И е убедена, че това е невъзможно.

"Какви години настанаха сега – нито едното правителство, нито другото. Какво направиха? Ние нямаме никъде работа да започнат нашите деца, абсолютно никъде. Това е Балкан. Къде да отиват да започнат работа? Да ни напускат? Да оставаме ние старите да стоим тука, а те да бягат да напускат държавата ли? Както и много хора напуснаха", каза Йотовска.

И започнаха убийства. От какво стават тези убийства – от много хубаво. 40 години имаме работа в този завод и ни боли за него, каза още Йотовска.

Накрая един млад мъж, работник в завода каза, че пари може да не им дават, но народът няма да се предаде. "Щом не дават пари, ще правим мускули", каза младежът, който разказа, че работи в завода от 2 години и половина. "Нито един път не ми е дадена заплата или аванс навреме. Винаги е било с договорки, с изчакване, поръчки и т.н. Цялото ни семейство работи във ВМЗ. Не се усеща чак толкова мизерията, защото ние търсим нещо оттук оттам да помогнем на някого да изкараме някой лев - цепиш дърва, мъкнеш камъни, ей такива работи. Всеки има сметки за ток и за вода. В Сопот живея и държа да остана в Сопот, обаче ще ме принудят да избягам от Сопот, да избягам от България", каза младият мъж.

Той посочи, че учениците днес жандармерията ги е спряла. "Те ще излязат, обаче след учебно време. И се надявам да излязат, защото тях ги чуват. Ние сме кротки и тихи вътре в завода и си стачкуваме мирно. Обаче хората ще полудеят в един момент", каза още младият работник.

Днес преди поредния протест над 150 полицаи окупираха всички кръстовища около ВМЗ-Сопот. Работниците от ВМЗ излязоха от портала и се насочиха към кръстовището на Подбалканския път София- Бургас. "Ако дойдат децата да протестират, са добре дошли. Те поне са с чисти помисли, а не като някои други". Това каза пред БГНЕС Димитър Атанасов от КТ "Подкрепа". "Може би полицаите са дошли заради техни опасения, че заради децата може да ескалира напрежението", каза за БГНЕС Даниела Генкова от ВМЗ, която каза, че ще продаде пръстените и спомените си. Днес изпращат полиция, страшно е. Не знам какво очакват да видят полицаите, добави Генкова.

Даниела Генкова от ВМЗ Сопот е жената, която отстоявайки правата си изпрати на премиера лук, а той и отвърна като потърси сметка за златните пръстени по ръката й. Всъщност кризата във Вазовските заводи направи Даниела по принуда герой, макар тя самата да не се смята за такъв. "Не! Не съм го направила, за да стана герой – това съм го направила за народа, който от 20 години насам мизерства. Искам хората да живеят достойно и да получават достойни заплати!", каза жената, която по време на протестите символично подари вечерята си от хляб и лук на премиера. Той пък вместо да прочете жеста се оказа, че е видял пръстените по ръката й и потърси сметка за тях.

Заводът дължи две заплати и два аванса на работещите, а след 14 януари задълженията се увеличиха с още един аванс. Работниците, които живеят в общежитията към завода, не могат да си платят наема за една стая и тоалетна. Единственото, което се постигна след многохилядните им протести с възгласи "Гладни сме!", "Заедно сме силни, бутаме правителства" е, че авансът за октомври и остатъкът от заплатата за септември, които оръжейниците получиха преди Коледа, бяха прибрани от банките за погасяване на кредити и сметки за ток и вода. Наемът, който плащат е 100 лева, като често в тази стая живее цяло семейство с дете. Хората са обезверени, защото не могат да си платят и тези 100 лева. Заводът също не опрощава този наем, защото пък общежитието, ако не събере наем от живущите, не може да плати тока и той ще бъде спрян. Те са благодарни за помощите на хора и синдикати, но това не може да компенсира липсата на заплати.

Редактор: Е. Гигова

Евгения Чаушева
Евгения Чаушева Отговорен редактор
Новините днес