Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Застоят в борбата с корупцията в България продължава

29 януари 2019, 13:50 часа • 2880 прочитания

"Корупцията си прилича с импотентността по това, че и двете са интимни процеси. Те не биха могли да бъдат засечени в публичната сфера, по-точно биха могли да бъдат засечени в публичната сфера по изключение. Иначе става дума за две страни, които са под завивките". Така Огнян Минчев, председател на Управителния съвет на Асоциация "Прозрачност без граници", обясни индиректното мерене на корупцията при представянето на Индекса на Transparency International за възприятие на корупцията за 2018 година.

По думите на Минчев се мери възприятието на корупцията или това, което хората, живеейки своя живот, срещайки се с администратори, с политици, съдии и всякакви други институционални фигури, преживяват, и от тази гледна точка, когато се изследва общественото мнение и неговото възприемане на корупцията се правят индиректни изводи за това в кои страни корупцията е по-широко разпространена и кои страни са по-чисти от корупция. "Това, че говорим за възприятие на корупцията, а не за корупция като установен факт, не е израз на срамежливост или нежелание да назовем нещата с техните имена", подчерта политологът.

Застоят в борбата в корупцията в България продължава. Това за поредна година показва Индексът за възприятие на корупцията, който за изтеклата 2018 г. е 42 пункта и бележи понижение от 1 пункт в сравнение с предходната година. Налице е застой в противодействието на корупцията у нас на фона на положително развитие при значителна част от останалите държави-членки на ЕС, коментираха от Асоциация "Прозрачност без граници". По думите на изпълнителния ѝ директор Калин Славов, индексът във времето за България показва почти права линия, което в медицината означава мъртъв пациент. От 2012 до 2018 г. стоим на практика на едно и също място, стана ясно от думите му.

Една точка от индекса означава 1% по-високи доходи, което, погледнато през БВП, означава, че точката, която сме изгубили през тази година, се равнява на 4.2 млрд. лв нереализирани ползи за икономиката, изчисли Калин Славов.

България, Румъния, Сърбия са държавите, които онагледяват тенденцията за практически застой в борбата с корупцията. В рамките на 7 години индексите им почти не се променят. Съществено отстъпление в борбата с корупцията ясно се откроява в Турция и Унгария.

Сред 180 изследвани държави непосредствено до нас са Буркина Фасо, Гана и Тунис – все компания, която по-скоро предполага да се намираме на друг континент, малко по-на юг, коментира Славов. В ЕС сме устойчиво на опашката. През последните 10 години само веднъж не сме били последни и това беше когато Гърция изпадна в тежка криза в 2012 г., посочи още той.

Като положителни примери бяха посочени Естония, Чехия, Литва, Латвия, а като посока за позитивна промяна в България експертите визираха електронното правителство и електронните услуги.

"Вече две десетилетия сме почти на едно и също място в Индекса на възприятие на корупцията и в този смисъл няма нито невинни партии, нито невинни установени политически фигури, поради което чисто пропагандните политически престрелки през партийните линии са част от целия ажиотаж, който прикрива, а не изяснява както корупцията, така и заобикалянето на закона", коментира Огнян Минчев.

Не става въпрос за неправене на реформи, а за система от дълго време, която генерира този резултат, категоричен е той. "Политическата система си е напълно нормална. Проблемът на България не е в политическата система или в липсата на реформи, а в това, че ние нямяме управление на правова държава по начина, по който институционалните реформи да водят до промяна в обществото. Ние имаме повърхност от институционални структури и правила, която е номинална и имаме реални процеси на заобикаляне на институциите", подчерта Минчев.

По думите му България не се променя в резултат на законови промени, България се променя или по-точно не се променя благодарение на обстоятелството, че каквито и реформи и институционални размествания да се правят, под повърхността има един реален неинституционален, неюридически процес на възпроизводство на статуквото. А статуквото, продължи Минчев - е олигархично статукво на нелегитимни взаимоотношения между икономика зад сцената, политически партии и управляващи фигури и също правосъдни институции, чиито представители функционират номинално законно, а де факто често заобикалящи закона.

"Това е основният български проблем - че държавата функционира под институциите, под правилата, под процедурите. И нямаме нужда от промяна на политическата система или от реформи на политическата система, а имаме нужда от промяна на тази дефакто олигархична структура на концентрация на единство на властта зад формалното ѝ разделение и институционално устройство", заключи Минчев.

Ива Иванова
Ива Иванова Отговорен редактор
Новините днес