Населението на България се топи - страната е бедна и няма какво да предложи на гражданите си и много от тях бягат. Но има и такива, които остават, пишат западни издания, цитирани от Deutsche Welle.
Историите за България, независимо дали са написани в западноевропейските вестници, или се разказват в източноевропейските кръчми, следват една и съща схема: страната е стара и бедна, няма какво да предложи на жителите си и затова населението ѝ намалява по-бързо, отколкото в която и да било друга държава членка на ЕС. Тези, които умират, са повече от тези, които се раждат. А заминаващите да работят в други страни са стотици хиляди. Никоя друга държава в Общността не предлага толкова ниска работна заплата - към 286 евро месечно.
В опит да излезе от тази схема, австрийският "Дер Щандарт" разказва историите на три жени, които са избрали да останат в България - библиотекарка, социоложка и детска учителка. А "Ди Цайт" представя инженер Борислав Петров, който е живял в Германия, но се връща в България и успява.
Библиотекарката
Елена Василева живее във врачанското село Крапец - родена е преди 50 години в това село, в което има само черква, малък супермаркет и две кафенета. Откакто хлебозаводът е затворен, няма много работа - повечето хора се издържат със земеделие. Въпреки това Крапец е едно от селата, в което нещата са поне донякъде наред - щом броят на населението остава постоянен, посочва Василева. Причината: селото има добри връзки с два съседни малки града. Но също и това, че в него има хора като Василева. Преди две години тя създава библиотека почти от нищото - в сградата имало само мишки и боклуци. А сега там се събират възрастните хора, децата идват заради интернет и Василева е на тяхно разположение по 40 часа седмично.
Социоложката
Петя Славова изследва в Софийския университет причините, поради които хората напускат селските райони на България. "Обществената среда е тази, която не е наред", посочвайки изпочупените плочки по тротоара. "Почти цялата активност на правителството е концентрирана върху големите градове - никой не се грижи за селските райони", казва тя. Естествено - стратегии има, но липсват финансовите механизми за тяхното изпълнение. И това също: "Програмите, които се съфинансират от ЕС, често имат непредвидени негативни последствия, тъй като от тях печелят най-вече едрите земеделски стопани и монокултурното земеделие".
Пред австрийското издание Славова споделя, че все пак наблюдава през последните години тенденцията високообразовани българи, напуснали родината си, да се завръщат. Според някои предположения, това се отнася за около една трета от напусналите страната. Тя самата е една от тях. Следвала е в Белгия, а сега в София се бори по свой начин да направи живота по-привлекателен. Тъй като иска да прави независими проучвания, е зависима от европейските и международните насърчителни програми. А понеже състезанието със западните колеги е неравностойно, всяко проучване е предизвикателство. "Оставени сме да се оправяме сами", заявява Славова.
Детската учителка
Сред ромското население (около 10 процента от всички българи, по данни на Европейския съвет) на гурбет в чужбина заминават предимно мъжете. В ромския квартал до софийския Западен парк Петя Младенова ръководи център, в който се полагат грижи за децата, чиито родители не могат да се грижат за тях, тъй като поне единият родител е в чужбина. Центърът получава поддръжка от организацията "Каритас", в него има място за 40 деца.
Младенова не мисли да напуска България - задържа я семейството ѝ. А също и нейният идеализъм: "Можем да станем част от голямата промяна, от която имаме толкова остра нужда", казва тя. Нейният принос се състои в това да учи ромските деца на български език и така да им даде шанс да си намерят впоследствие работа.
Инженерът
Борислав Петров е от тези, които са заминали да следват в чужбина, но след това се е върнал. Доскоро е живял в Германия, прекарал е и няколко години в Швейцария. През 2017-а се връща обратно и основава в София фирмата "RiLabs", която разработва идеи за Интернет на нещата (IoT). Пред германското издание Петров казва, че времената за основаване на фирма сега са златни в България.
Фирмата работи по проекти, като например ефективното напояване в селското стопанство. И макар да има само трима служители, Петров вярва в нейното бляскаво бъдеще. "Засега България е Дивият запад на Европа, но само след няколко години всичко ще е различно. Вече имаме добри поръчки и клиенти." Той е можел да расте в кариерата и по-нагоре от предишния си пост - ръководител на проекти в "Сименс" край Цюрих, и въпреки това е решил да напусне. "Исках да се върна в родината и разбрах, че мога да ръководя хора и да взимам решения", казва той.
