Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Защитават ли икономическите мерки обикновените българи - спорните моменти

12 май 2020, 18:35 часа • 2805 прочитания

Народното събрание окончателно гласува първата „порция“ от промените в десетки закони, с които регламентира мерките, които ще действат след отмяната на извънредното положение.

Окончателно бяха гласувани измененията в Закона за здравето, с които се въвеждат правилата за обявяване на извънредна епидемична обстановка, която ще замени извънредното положение.

Още два месеца – до 13 юли, ще важи забраната за налагане на запори на банкови сметки на физически лица, както и върху пенсии и заплати.

Депутатите обаче все пак разблокираха частично принудителното изпълнение и гласуваха, че след края на извънредното положение ще може да се извършват публични продани и въводи във владение срещу юридически лица.

В закона беше записано следното: „До два месеца след отмяната на извънредното положение срещу физически лица се спират всички обявени публични продани и въводи във владение, обявени от държавните и частните съдебни изпълнители, след което се насрочват наново, като не се дължат такси и разноски. По искане на физическото лице, направено преди изтичането на срока по изречение първо, публичните продани, съответно въводите във владение се насрочват наново, като не се дължат такси и разноски“.

След края на извънредното положение отпада специалната закрила за длъжници по банкови кредити, защото те вече имат възможност да се възползват т. нар. частен мораториум, който обявиха банките. Тя обаче остава за тези, които дължат на фирмите за бързи кредити и на колектори.

Още два месеца ще продължат да действат всички нови възможности за работодателите, които бяха въведени във връзка с извънредното положение, като тези, които бяха регламентирани в Кодекса на труда, ще важат и при обявена извънредна епидемична обстановка (ИЕО). Освен това през 2020 г. 60 дни неплатен отпуск ще се признават за осигурителен и трудов стаж.

Критики

Мерките на управляващите са хартиена политика и не отговарят на истинските проблеми на българския народ. Това обвинение отправи лидерът на БСП Корнелия Нинова по време на дебата по Закона за здравето.

Позицията й дойде като обобщение след ожесточена дискусия в пленарната зала.

Тя посочи и примери, с които аргументира недоволството на левицата.

"Г-н министъра на правосъдието ни уверява, че ЕЦБ е дала указания на БНБ да предоговаря кредитите на хората изцяло в полза на длъжника. Звучи прекрасно, хартиено, бюрократично. Знаете ли, г-н министър какво се случва в действителност? Виждали ли сте последния месец жив кредитополучател, който е отишъл да си предоговори кредита, защото ние много. Казаха, че предоговарянето става така: удължава ти се срока на кредита, но лихвата от 3-4-5 % става 12", продължи Нинова.

Тя посочи, че утре, вдругиден до дни се чака решение на ЕК за обща политика по туризма, движението през границите и пътуванията. "Преди да сте публикували и обнародванията в този закон, с който ограничавате българите като се връщат от Гъrция да стоят 14 дни в къщи, ЕК ще ви каже, че е неправилен и ще ни свикате отново, за да го отменим", каза Нинова.

Тя се спря и на мярката "60 на 40". "Какво казват работодателите и фирмите, които се възползват от нея? Мярката 60 на 40 не работи. 1% от трудещите се хора са се възползвали от тази мярка. Още едно доказателство за мерки и решения, които вземате и които нямат нищо общо с реалните проблеми на хората отвън. Допускам, че отново ще отхвърлите предложението ни за онези хора, които останаха в неплатен отпуск, онези млади хора, които останаха да си гледат децата вкъщи", каза още Нинова, цитирана от Фокус.

Тя цитира НСИ и посочи, че 217 867 деца не са ходили в детска градина два месеца. "Следователно родителите на тези деца са стоели да ги гледат в неплатен отпуск. Какво казвате на тези хора - 375 лв. за два месеца", каза Нинова и отчет,е че те са останали в неплатен отпуск да си гледате децата и че имаме много голям демографски проблем в България.

Според нея засегнатите хора, оставащи отвъд грижата на мерките, са над 1 000 000.

"Тези мерки не отговарят на истинските проблеми на българския народ", каза още Корнелия Нинова и подчерта, че за съжаление упорито и последователно управляващите отхвърлят предложенията на опозицията, които са финансово обосновани.

Сериозни критики отправи и депутатът от левицата Крум Зарков.

"Дебатът в сектор "Туризъм" отне доста време, но без да подценявам необходимостта на тези мерки, има огромен брой български граждани, които са затиснати от обстоятелствата и се чудят не как и къде да отидат на море, а как да се справят със задълженията, които са им се натрупали", заяви Зарков.

Според него тук се прави отстъпление. "Предлагаме да размислите. Преди два месеца с въвеждането на извънредното положение и със специален закон, ние заедно чл. 6 обявихме, че през този период няма да се начисляват наказателни лихви, нито неустойки по забавените кредити на гражданите.

Отначало този текст дори касаеше всички сметки. След това този път само вие го ограничихте да касае кредитите от банки и различни други видове кредитни финансови институции. Сега, когато повечето от мерките предвиждаме да продължат да действат с 2 месеца след отмяната на извънредното положение точно тази мярка, най-социалната от всички, която касае най-засегнатите хора, беше пропусната. Благодарение на нашия дебат на първо четене и в комисия, тя се върна в закона, но в доста ограничен вариант. Някак си неразбираемо защо банките изпаднаха от нея", каза още Борисов.

Как се защитиха от ГЕРБ

"Три са разпоредбите, които са изключително важни за защитата на гражданите в настоящата ситуация. Имаше специално дебат в Министерски съвет по този въпрос. Аз ще повторя и на вашето внимание, макар че съм го казвал и пред публиката. В законопроекта беше посочено - защитата спрямо обезпечителни мерки по отношение на граждани да бъдат ограничени само и единствено по отношение на запори по техните трудови договори", допълни още Кирилов.

Той обясни, че става въпрос за текст, с който се запазва защитата в пълния обем. "Това е за сметка на кредиторите и за сметка на дейността на ЧСИ. Важно обстоятелство беше също така дебатът и решението във връзка с мярката, която касае чл. 5, ал. 1. Г-н Зарков се опита да обясни, че тя е ограничена. Да, редукцията касае юридическите лица. Т.е. тази мярка е ограничена спрямо забрана за публични продани и въвод във владение на физически лица. Ние снощи до късно продължавахме да спорим чисто редакционно дали да оставим израза физически лица или потребители. Казвам го това, защото все още имаме известно колебание по отношение на тази дефиниция. При всички положения, ако трябваше да ви убеждаваме в по-голяма социалност, вероятно трябваше да кажем потребители. С това нямаше да разширим обхвата. Аз мисля, че в конкретния случай правилната дефиниция е физически лица", коментира Кирилов.

Според него защитата спрямо физическите лица продължава още два месеца. "Мисля, че това е справедливо и това съответства на указанията, които премиерът на Република България даде при обсъждането на правителствения законопроект, като той настоя за гражданите мерките да останат такива, каквито са били през двата месеца на извънредно положение. По отношение на чл. 6 имахме дебат с г-н Зарков по това дали сме го пропуснали от изброяването на правните норми, за които имаме автоматично удължаване на действието с два месеца или не сме. В крайна сметка вие виждате, че този текст е разработен конкретно, т.е. правилно не е в списъка на правните норми, при които имаме автоматично удължаване", каза още Кирилов.

Тодор Беленски
Тодор Беленски Отговорен редактор
Новините днес