Търговците, които предлага облекла и всякакъв вид стоки втора употреба, също трябва да спазват всички изисквания на действащото законодателство. Това се отнася както за обозначаването на цените, условията за продажба и състава на изделията, така и за тяхната безопасност. Това коментира основателят на онлайн платформата „Ние, потребителите“ Габриела Руменова по повод информация за ръст в търсенето на дрехи втора употреба.
ОЩЕ: Предимства и недостатъци на пазаруването на дрехи втора употреба
„Трябва да има информация за състава на облеклата, завивките, постелките и други подобни. Следва да се има предвид, че някои хора са алергични и определени влакна не трябва изобщо да присъстват в материите, които те употребяват“, посочи експертът. Тя обясни, че е задължително да има трайно прикрепен чрез пришиване текстилен етикет с описание на процентното съдържание на всяко от вложените в изделието влакна. „Той е от производителя и търговецът на дребно не може да го премахва, променя или подменя“, подчерта тя в ефира на Дарик радио.
Руменова обясни, че независимо, че дрехата е втора употреба, търговецът е длъжен да обяви цената предварително върху етикет, както и да осигури информация за производителя и вносителя. Причината е, че те също носят отговорност за качеството и безопасността на тези стоки пред потребителите и пред контролните органи. Тя постави акцент, че изискванията на закона при провеждане на кампании за намаления важат и по отношение на продуктите, които не са нови.
„За да обявят намаление, старата цена трябва да е прилагана поне един месец. Ако всяка седмица има доставка в даден обект, в края на този седмичен период, търговецът не може да обяви намаление, без да наруши закона“, каза още Руменова.
ОЩЕ: Как да върнем скъпа стока, закупена от презентация
За обозначаването на цените на стоките втора употреба и на вложените в състава им влакна отговаря Комисия за защита на потребителите, а за безопасността от гледна точка на състава – Министерство на здравеопазването, стана ясно още по време на разговора.
Експертът препоръча хората да не правят компромиси, като поемат рискове с продукти с надвишаващо допустимите норми съдържание на химични елементи и съединения като хром, никел, олово и др., които може да се съдържат в ципове, копчета, апликации и т.н. Според нея стоките с ясен производител и вносител са по-сигурни, тъй като могат да бъдат проверени и е известно кой носи отговорност за съответствието им с регламентите, директивите и стандартите за безопасност.
