Пандемията съкрати приходите от туризма през 2020-та с цели 6 млрд. лв. Това е наполовина по-малко, отколкото в други години, съобщава “Монитор“.
“В минали години сме имали приходи от туризъм 12 млрд. лв., но за 2020-та те ще са по-малко с 6 милиарда“, обясни Румен Драганов, от Института за анализи и оценка в туризма. Според него все още не се знае какви са преките загуби за отрасъла. “Те отчасти ще се публикуват от официалната статистика през март, когато станат известни всички данни, но те ще засягат само местата за настаняване. Няма да бъдат включени ресторантите, туроператорската дейност и други неща, свързани пряко с туризма. Твърде е рано за подробни анализи“, смята експертът.
На 250 млн. лв. се изчисляват очакваните загуби в ски центровете ни за настоящия зимен сезон. Прогнозата на икономистите се основава на липсата на чужденци в зимните ни курорти. Причината е, че в края на месец ноември – непосредствено преди началото на сегашния зимен сезон, поредна доза ограничения заляха сектора като лавина. Забраниха се посещенията в заведенията за хранене и развлечения, а също и частните партита за повече от 15 души.
Туристическият сектор несъмнено бе най-сериозно пострадалият от COVID пандемията през 2020 г. У нас заразата затвори по-големите места за настаняване и ресторантите, къщите за гости и малките семейни хотели обаче се пръскат по шевовете от нашенци. За първи път от години българите преобладаваха по плажовете на родното Черноморие, а чужденци почти не се срещаха заради стриктните ограничения по границите.
По-малко от десет дни след обявяването на първите случаи на заразени с коронавирус у нас тогавашният министър на туризма Николина Ангелкова обяви на извънреден брифинг в МС, че туристическите пътувания се преустановяват до 13 април. До тежкото решение за сектора се стигна, след като зимният курорт Банско се превърна в „гнездо” на заразата. Впоследствие срокът на разпоредбата й бе удължен с още един месец - до 13 май, когато в България бе сложен край на извънредното положение. Проверка на „Монитор” показа, че след два месеца, прекарани в изолация по домовете си, българите напълниха вилите в страната. Те се насочват именно към тях заради уединеността, която предлагат.
За решилите да пътуват ключов фактор при избора на дестинация и място за настаняване за почивка станаха безопасността им и предприетите от собствениците на местата за настаняване хигиенни мерки. Пандемията обаче остави своя белег и върху тях - редица къщи за гости са преустановили предлагането на храна на блок маса, други пък работят само през уикенда, а работната седмица е отредена за почистване. Според данни на Института за анализи и оценки в туризма в края на месец май в порталите за онлайн резервации са били налични едва над 6000 места за настаняване от общо 19 900, регистрирани у нас.
Макар да беше наложително плажните ивици да са готови за туристи още на 1 юни, плановете на туристическото министерство предвиждаха началото на летния сезон да бъде поставено месец по-късно. С цел привличане на повече български туристи, които да спасят обречените на провал ваканции през летните месеци, много от концесионерите предложиха безплатни плажни принадлежности за туристите. През последната седмица на месец май наемателите на морските плажове трябваше да изпратят във ведомството предложенията си за намаляване на цените на чадърите и шезлонгите. Съгласно законовите промени понижението трябва да бъде с минимум 50 на сто в сравнение с цените през 2019 г. В крайна сметка сянката и лежанката през това лято бяха безплатни на 25 плажа – 21 на юг и 4 в областите Варна и Добрич. В преобладаващата част от останалите плажове престоят на ивицата също излиза по-евтин, чадърът и шезлонгът бяха максимум по 5 лв.
Освен по плажа и в местата за настаняване, COVID-19 предизвика промени и в редиците на туристическото министерство. Месец след началото на летния сезон на стола на досегашния министър Николина Ангелкова сяда вицепремиерът по икономическа и демографска политика Марияна Николова. Малко след това зажаднелите за пътувания и слънце нашенци се отправиха не само към родното море, но и към останалите курорти в страната. Това става ясно от данните на Националния статистически институт (НСИ) и Единната система за туристическа информация (ЕСТИ). Те сочат, че нощувките на българите са почти колкото и през миналото лято 1,44 милиона, срещу 1,46 млн. нашенци.
В условия на пандемия климатичните курорти като Чепеларе, Пампорово и Боровец също са се радвали на голям интерес от страна на българите, които търсят къде да засилват имунната си система и да се успокояват след стреса, предизвикван от ежедневното изнасяне на данните за заразени и починали от китайския коронавирус.
Оптимистичните летни данни обаче не се отнасят и за чуждестранните гости на страната. Спад от 70% до 90% на чуждите туристи през това лято отчитат хотелиери и туроператори. Най-сериозен „удар” са понесли големите курорти като Албена и Слънчев бряг. В края на сезона в Албена регистрираха близо 60 на сто загуби спрямо миналата година. Хотелиери и ресторантьори традиционно разчитат на германските туристи, но след обявяването на варненския регион за рискова дестинация, чартърните полети бяха спрени. Най-трудната си година изпратиха и летищата във Варна и Бургас. Двата аеропорта отчитат близо 80% спад на пътниците. Според прогноза на концесионера на двете морски летища в страната, чуждестранните туристи ще се завърнат у нас най-рано през 2023 г. Нивата на туристопотока от 2019 г. ще се възстановяват плавно в продължение на цели 10 години, предвид опасността от фалити на авиокомпании и очакваната икономическа криза на редица пазари.
