Археолози започнаха разкопки на късноантичната и средновековна крепост Агатополис, край Ахтопол. Проучванията са част от проекта „Виа Понтика”. Целта е да бъдат проследени останките от крепостната стена, която в периода VІ-ХV в. е ограждала площ от около 6 дка в североизточната част на днешния Ахтопол. Данните сочат, че укреплението е било многократно разрушавано и застроявано отново.
Най-вероятно късноантичната стена е издигната през V в., а през Средновековието е допълнително укрепена отвън, така че общата й ширина е средно 3.50 м. Според археолозите тя може да бъде проследена по цялата брегова линия на полуострова. След консултации със специалисти-геолози е потвърдено, че истинското разрушение на самата крепост е резултат не на османското нашествие, а на земетресение.
През ІХ в. Ахтопол е бил важен религиозен център за византийската империя, сочат историческите справки. Тази малка перла във византийската корона е включена в 30-годишния мирен договор подписан между Византия и България по времето на хан Омуртаг през 815г. Така тя остава в пределите на българската държава до 971г. За това свидетелства и фактът, че на една от колоните в Плиска, Ахтопол е спомената като покорена крепост.
Амбицията на археологическия екип, който се ръководи от доц. Д-р Бони Петрунова, е да се заснемат основите на разрушената крепостна стена и тя да бъде възстановена в южната и югозападната си част. Според кмета на града Атанас Желязков, откритите монети ХІ до ХІХ в., както и фрагментите от купи, стомни и кани пък давали добра основа за възстановяването на Музейната сбирка на Ахтопол.
Редактор: Боряна Кръстева
