В днешното издание на "Видимо и невидимо: Отвъд фасадите" Мариана Мелнишка разговаря с писателя Захари Карабашлиев за неговите романи „Хавра“, „Рана“ и „Опашката“, които са като трилогия на българската орис. Всеки един от тях обхваща по един десетилетен „жалонен“ период от нашата история, но вместо да се захване с историческо повествувание, Карабашлиев ни въвежда в по една любовна история, в която се вкопчва заобикалящата я действителност.
Захари Карабашлиев споделя, че когато започне да пише, той не изпитва някакъв внезапен порив, няма предварително ясна идея за цялостната история, която ще разкаже на читателя. Много често, когато е написал около 4/5 от историята и наближава финала ѝ, се появява нова още по-интересна идея. „Започва да ме дърпа отзад като улично куче и казва: „Ела тука сега да видиш, аз съм още по-интересна история от тази, дето я пишеш в момента.“ Първоначалният ми порив е както всяко едно куче да го отблъсна от себе си, обаче не се получава. И това доста дълго остава в мен. Ако не успея да прогоня тази идея, тя ме преследва докато не ѝ се отдам.“, казва писателят.
Още: Захари Карабашлиев: Моите рани са ми донесли най-много мъдрост
В романа „Хавра“ са вплетени две паралелни истории, изразяващи порива към истината и свободата. В историята, която се развива в днешно време, главният герой, търсейки истината за смъртта на баща си, е въвлечен в престъпни конфликти в подземния живот на организирана престъпност. Историята от втория времеви пласт ни връща към 1876 г., в която главен герой е Джон Макгеан, чийто първообраз е военният кореспондент Джанюариъс Макгахан, останал в историята с името „Освободителят на България”.
Още: Карабашлиев: Хората у нас живеят добре, въпреки нищожествата на върха на държавата
Романът „Рана“ разказва личните истории и раните, които Балканските войни и Първата световна война оставят. Писателят споделя, че идеята на романа е не да отваряме нови лични и национални рани, нито да се преструваме и потискаме тези от историческото ни минало. Както казва неговият герой подполковник Дрангов „Скрита рана, мъчно заздравява“.
„В „Опашката“ има промяна, във философския смисъл на думата, има трансформация, има опашка, като символ на живота и природата, има дистопичен елемент в книгата. Тя е едновременно антиутопична и свръхреалистична.“, казва писателят.
Целия разговор на Мариана Мелнишка със Захари Карабашлиев гледайте във видеото.
