Печална тенденция прави впечатление в четвъртата вълна на коронавируса, която бавно, но сигурно продължава да набира сила.
Лошо развитие
От една страна, всички показатели, свързани с болестта, неотклонно растат. Отпреди малко повече от месец, когато за последен път писах на тази тема, приблизително двойно нараснаха и дневният брой на новозаразените, и делът на положителните тестове, и дневният брой на починалите. По този показател страната продължава твърдо да държи първото място в ЕС.
От друга страна, обратно на здравата логика (повече заболели – повече желаещи да се ваксинират) среднодневният брой на поставяните дози ваксина неотклонно намалява: от 12 000 допреди месец, на около 7 000 днес. България продължава твърдо да държи последното място по броя на ваксинациите в ЕС с голяма преднина пред останалите.
Закъсняла активност
На този мрачен фон властите най-после демонстрират някаква активност. Най-напред, за да поощрят ваксинацията, започнаха томбола с предметни награди – 102 смарт часовника. Тези дни пък изненадващо промениха досегашната си позиция и обявиха, че (може би от 1 ноември?) „зеленият сертификат” за ваксинирани и преболедували или отрицателният тест може да станат задължителни за влизане в заведения, хотели, фитнеси, театри, кина и други обществени места. Персоналът на тези места пък ще трябва да е 100% имунизиран. Тъй нашите мерки щели да се изравнят с мерките, които се прилагат в другите европейски страни.
По принцип тези намерения заслужават похвала и би трябвало да дадат известни надежди за ускоряване на ваксинацията. Само че около тях възникват няколко сериозни съмнения.
Първо, те са много закъснели, както се случва с много други неща у нас. По света материалните стимули за поощряване на ваксинирането бяха на мода още през пролетта, при това бяха доста по-широко и ударно използвани и доста по-щедри. В много европейски страни пък „зелените сертификати“ се използваха като вход за обществени места още в началото на лятото. Оттогава досега тези страни надхвърлиха 70, а някои и 80 процента ваксинационно покритие и вече започнаха да забравят за пандемията. У нас този процент е още под 20. Дори в Северна Македония, където ваксините станаха достъпни доста по-късно, са далеч преди нас (с една доза там са ваксинирани 47%, а с две - 44% от пълнолетното население).
По-добре късно, отколкото никога, ще кажат някои. Около намерението на властите обаче има и други, още по-сериозни въпросителни и трудно преодолими препятствия.
Още по-сериозни въпросителни
Дали, например, днешните намерения въобще ще се превърнат в реалност. Познавайки българските нрави, шансовете за това съвсем не изглеждат много големи. От едни отговорни политически партии би могло да се очаква единодушно да подкрепят служебното правителство за въвеждането на „зелените сертификати“. В нашия случай обаче нещата са точно наопаки. Страхувайки се да не загубят гласове на поредните избори, повечето партии оглушително си мълчат по темата ваксини. Една от тях даже вече категорично осъди намерението на правителството. Вероятно ще я последват и други.
Впрочем, действията на служебното правителство „се лепят” на президента, който го е назначил. А той, както е известно, също е в предизборна кампания. Тъй че хич няма да е изненадващо, ако скоро анонсът на правителството се изпари и си остане само опипване на почвата.
Дори и обаче от 1 ноември сертификатите да станат задължителни за вход на обществени места, това няма да е достатъчно. За да се постигне желаният ефект ще трябва (както настояват собствениците на заведения) ваксинацията да стане задължителна навсякъде, където има големи събирания на хора – в държавната администрация, в здравните и учебните заведения и в армията, например. При предизборната боязливост на политиците обаче тази перспектива изглежда още по-малко вероятна.
Накрая – за да има ефект от новата мярка, ще трябва нейното изпълнение повсеместно и строго да се контролира. А това изглежда много малко вероятно - при заведения, които и сега абсолютно безнаказано не изпълняват здравните разпоредби (за работното време, да кажем), и при население, което измисли покупко-продажбата на фалшиви ваксинационни сертификати. Общо взето изискването за 100% ваксинирани (преболедували или тествани) клиенти вероятно би се спазвало по-малко и от забраната за пушене на закрито.
При това положение надеждите за ваксинацията в България остават все така крехки. А перспективата около пандемията – все така нерадостна.
Автор: Ясен Бояджиев, Дойче веле
