Зачестяват измамите с източени средства от сметки на потребители след покупки от електронни магазини извън Европейския съюз. Това предупреждават от онлайн платформата „Ние, потребителите“.
Как става източването?
Последният нашумял случай е свързан с изтеглянето на над 1000 лв. от сметката на потребител, пазарувал от чужд сайт.
ОЩЕ: ЕС планира да наложи мита върху китайските онлайн магазини
„Поръчах термо чаша за 100 лв. от сайт извън Европейския съюз. Измамниците се сдобиват с номера на телефона ви, който сте въвели при поръчката на покупката. Изпращат ви SMS, за да платите мито за поръчания продукт. Уловката е в линкa – кликването и въвеждането на данните на банковата ви карта в него е фатално. Аз платих мито в размер на 2,50 лв., след което от банковата ми сметка са източени за часове над хиляда лева. Толкова добре е направено, че няма как да кажеш, че е измама, освен ако не се вгледаш в някакви много малки детайли.“, разказва потърпевшият.
Съветите
Габриела Руменова от „Ние, потребителите“ препоръчва винаги да правим проверки, да се съмняваме, да не следваме връзки просто защото някой ни приканва да го направим, а да се информираме кой изпраща линка. В зависимост от случая, да се свържем с търговеца, от който сме пазарували, или с куриерската служба, от която очакваме доставката.
ОЩЕ: Жена си поръча скутер по интернет, но я измамиха
В случая на Георги авторите на измамата извършват няколко покупки с неговата карта в Сърбия, а номерът на телефона, изпратил подвеждащия SMS за дължимото мито, е гръцки.
От „Ние, потребителите“ обръщат внимание на последователността от действия при онлайн пазаруването. Процесът обикновено включва потвърждаване на поръчката и на по-късен етап –потвърждаване на изпращането от страна на търговеца. Следващата комуникация е от куриерската служба, че пратката е в посочения от клиента офис за доставка. Съобщения с искане за следване на връзки за плащане на мито са съмнителни и изискват да проявите активност, за да установите кой стои зад тях.
„Подобни връзки обикновено водят към адреси, които много приличат на популярни куриерски служби или електронни магазини, но разликата е само в разширението на домейна или някоя буква от името на този магазин“, обяснява още Габриела Руменова.
