Всички дни от Страстната седмица са наречени за различни обичаи, свързани с подготовката на българите за Възкресение Христово. Това разказа за Радио "Фокус" – Велико Търново етнографът Теменуга Йорданова. Тя припомни, че от днес започва т.нар. Страстна седмица, която предвещава един от най-великите християнски празници – Великден. Затова и всеки един ден се назовава велик, защото е изпълнен с много страдания и обичаи.
"Първите дни – понеделник, вторник и сряда са наречени за почистване на къщата, миене и къпане на децата, което се прави за здраве. В срядата не се работи женска работа – не се преде, тъче или шие. На места се боядисват яйца в този ден, но тази практика се среща рядко", поясни още Теменуга Йорданова. Тя уточни, че в по-голямата част от страната яйцата се червят на Велики четвъртък. В миналото това се е правило само от стопанката на къщата, която трябва да е сама, докато не свърши с червената боя. Според църковните канони на този ден е извършено предателството срещу Христос. На Велики петък, наречен още Разпети петък, не се върши никаква работа с изключение на приготвяне на празнични ястия, козунаци и хлябове.
На Велика събота Богородица и Мария Магдалена отиват на гроба на Христос, намират го празен, а пред тях се явява ангел, който им казва, че Христос е възкръснал. В този ден жените носят на гробищата и раздават от боядисаните яйца и хляб за починалите, поради което денят се нарича Душна събота. В следващите три дни – неделя, понеделник и вторник православните християни празнуват Великден.
